Àä

— Гласът ѝ стана осезаемо по-сериозен. — Преди три часа, господин Лангдън, вие сте се появили в спешното отделение с кървяща рана на главата и веднага сте изгубили съзнание. Никой нямал представа кой сте и как сте се озовали тук. Шепнели сте на английски, затова доктор Маркони ме помоли да му помагам. Аз съм англичанка, тук съм за обмяна на опит.

Робърт се чувстваше така, сякаш се е събудил в сюрреалистична картина на Макс Ернст. „Какво правя в Италия, по дяволите?“

Обикновено идваше тук всеки юни на конференция по история на изкуството, но сега беше март.

Успокоителните вече му действаха по-силно. Имаше усещането че земното притегляне се усилва с всяка секунда и се опитва да го придърпа през дюшека. Той се помъчи да прогони съня и опита да се надигне.

Доктор Брукс се надвеси над него като ангел пазител.

— Моля ви, господин Лангдън. Първото денонощие е решаващо за черепните травми. Трябва да си почивате, иначе може да получите сериозни увреждания.

Интеркомът в стаята изпращя и се разнесе глас:

— Доктор Маркони?

Брадатият италианец натисна един бутон на стената.

— Si?

Гласът бързо заговори на италиански. Лангдън не разбра какво казва, но забеляза изненадания поглед, който си размениха двамата лекари. „Изненадан… или тревожен?“

— Momento — отвърна Маркони и прекрати разговора.

— Какво става? — попита Лангдън.

Доктор Брукс като че ли поприсви очи.

— Обаждат се от рецепцията. Имате посетител.

Лъч на надежда проряза замаяния му ум.

— Чудесно! Той може да знае какво ми се е случило.

На лицето на лекарката се изписа неувереност.

— Просто е странно, че е дошъл някой. Ние не знаехме името ви и дори още не сте регистриран в системата.

Той продължи да се съпротивлява срещу действието на успокоителните и с усилие седна в леглото.

— Щом някой знае, че съм тук, сигурно е наясно какво се е случило!

Доктор Брукс погледна доктор Маркони, който поклати глава и си посочи часовника. Тя отново се обърна към Лангдън и каза:

— Никой няма право да влиза в интензивното отделение до девет сутринта. След малко доктор Маркони ще иде да види кой е посетителят и какво иска.

— Не е ли по-важно какво искам аз?! — тросна се Лангдън.

Тя се усмихна търпеливо, наведе се към него и сниши глас.

— Господин Лангдън, вие не знаете някои неща за снощи… за случилото се с вас. И смятам, че е редно преди да разговаряте с когото и да било, да научите всички факти. За съжаление едва ли още сте в състояние да…