Àä

Преди година на същата тази яхта беше взел решение, чиито последици заплашваха да разрушат всичко построено от него. „Съгласих се да предоставя услуги не на когото трябва“. Навремето нямаше как да го знае и все пак сега тази грешка вдигаше буря от непредвидени предизвикателства и го принуждаваше да прати най-добрите си агенти със заповед да направят „всичко необходимо“, за да предотвратят преобръщането на неговия клатушкащ се кораб.

В момента Ректора чакаше да се обади един от агентите му.

„Вайента“ — помисли си той и си представи жилестата специалистка с пънкарска прическа. Вайента, която досега му служеше безупречно, снощи беше допуснала грешка с ужасяващи резултати. Последните шест часа бяха пълен хаос — отчаян опит за овладяване на положението.

„Вайента твърди, че грешката ѝ се дължи просто на лош късмет — на ненавременното гукане на гълъб“.

Само че Ректора не вярваше в късмета. Напротив — правеше всичко, за да елиминира случайността, да ликвидира шанса. Неговата специалност беше пълният контрол — предвиждане на всяка възможност, предусещане на всяка реакция и извайване на действителността с оглед на желания резултат. Професионалната му история представляваше образец за успех и секретност, с които вървеше изумителна клиентела — милиардери, политици, шейхове и дори цели правителства.

На изток първите багри на утрото започваха да засенчват най-ниските звезди на хоризонта. Ректора стоеше на палубата и търпеливо чакаше съобщение от Вайента, че операцията ѝ е протекла точно по плана.

* Лъжа (лат.) — Б. пр.

4.

За миг на Лангдън му се стори, че времето е спряло.

Доктор Маркони лежеше неподвижно на пода и от гърдите му бликаше кръв. Като се бореше с успокоителните в организма си, ученият вдигна очи към убийцата с пънкарска прическа, която продължаваше да напредва по коридора и изминаваше последните няколко метра до отворената врата. Щом наближи прага, погледна Лангдън и моментално завъртя оръжието си към него… целеше се в главата му.

„Ще умра — осъзна той. — Ей сега“.

Трясъкът изкънтя в малката болнична стая.

Лангдън подскочи, сигурен, че е прострелян, но звукът не идваше от пистолета на нападателката. А от тежката метална врата, затръшната от доктор Брукс, която в момента завърташе заключващия механизъм.

С обезумели от страх очи лекарката веднага се завъртя, приклекна до своя окървавен колега и провери пулса му. Доктор Маркони се задави и изкашля кръв, която потече по бузата му през гъстата му брада. После се отпусна.

— Enrico, no! Ti prego!* — извика тя.