Àä

Погребаните надолу с главата грешници с крака във въздуха.

Може би беше заради миризмата на човешки изпражнения или заради голите крака на колоездача, приведен над кормилото на бегача си, но какъвто ѝ де бе стимулът, Лангдън се пренесе в гнилата атмосфера на Проклетите ями*** при голите крака, щръкнали от пръстта.

— Сиена, в нашата версия на Картата стърчащите крака бяха в десетата яма, нали? Най-ниската в осмия кръг?

Тя го изгледа озадачено: сега изобщо не му бе времето на този въпрос.

— Да, на дъното.

За част от секундата Лангдън се пренесе обратно във Виена, докато четеше лекцията си. Стоеше на подиума, само мигове го деляха от грандиозния финал, току-що бе показал на публиката гравюрата на Доре, изобразяваща Герион — крилатото чудовище с отровна жилеща опашка, което живее точно над Осмия кръг на ада…

— Преди да се срещнем със Сатаната — заяви Лангдън и дълбокият му глас отекна пред високоговорителите — трябва да минем през десетте ями на Малеболдже, Осмия кръг на ада, в който са наказани да страдат измамниците, виновни за извършване на умишлено зло.

Прожектира диапозитиви, на които се виждаха подробности от Малеболдже, и преведе аудиторията през ямите една по една.

— От горе надолу се намират: съблазнителите, шибани с камшици от демони… ласкателите, плувнали в човешки екскременти… църковните печалбари, погребани наполовина с главите надолу и крака във въздуха… магьосниците с извъртени назад глави… корумпираните управници във врящ катран… лицемерите, облечени в тежки оловни наметала… крадците, хапани от змии… коварните съветници, погълнати от огън… подстрекателите на раздори, разсичани от демони… и накрая лъжците, разядени до неузнаваемост от болести.

Лангдън пак се обърна към публиката.

— Данте най-вероятно е запазил последната яма за лъжците заради поредицата лъжи, разказвани за него, които довели до изгнанието му далеч от любимата му Флоренция…

— Робърт? — каза Сиена.

Лангдън се върна стреснат в настоящето.

Сиена го гледаше въпросително.

— Какво има?

— Нашата версия на Картата — каза той развълнувано. — Рисунките са променени! — Той извади проектора от джоба на сакото си и го разклати колкото можа в тясното пространство. Топчето затрака силно, но воят на сирените заглуши звука. — Създателят на този образ е пренаредил нивата в Малеболдже!

Устройството светна и Лангдън го насочи към плоската повърхност пред тях. Появи се Картата на Ада, грейнала ярко в сянката.