Àä

— Piu avanti, sempre dritto****.

„Все направо“, преведе си Лангдън.

— Grazie*****.

Точно както ѝ бе казал, в този миг Сиена незабелязано се измъкна иззад химическата тоалетна и тръгна към него. Стройната трийсет и две годишна жена се приближи към групата и Лангдън я прегърна през раменете.

— Това е сестра ми Сиена. Тя преподава изобразително изкуство.

Татуираният младеж промърмори: „TILF“****** и младежите в компанията се засмяха. Лангдън не им обърна внимание.

— Дойдохме във Флоренция, за да проучим къде бихме могли да преподаваме за една година извън страната си. Може ли да повървим с вас?

— Ma certo******* — каза италианското момиче с усмивка.

Щом групата тръгна към полицаите пред Порта Романа, Сиена потъна в разговор със студентите, а Лангдън се скри посред тях и се приведе, за да не бие на очи. „Търси и ще намериш“, помисли си той и пулсът му се учести от вълнение, докато си представяше десетте ями в Малеболдже.

Catrovacer. Тези десет букви бяха сърцевината на една от най-тайнствените мистерии на артистичния свят, вековна загадка, която никой не бе успял да разреши. През 1563 година с тези десет букви бе изписано послание на вътрешната стена на прочутия Палацо Векио******** на 12 метра над пода, едва видимо без бинокъл. Бе останало там скрито от поглед, макар и на видно място, векове наред, чак до 70-те години на 20-и век, когато бе забелязано от прочут вече изкуствовед, който от десетилетия се мъчеше да разгадае значението му. Въпреки многобройните тълкувания посланието оставаше енигма и до ден днешен.

За Лангдън кодът бе като позната територия, убежище от непознатото бурно море. Все пак неговата стихия бяха историята на изкуството и древните тайни, а не епруветките с опасни вещества и огнестрелните оръжия.

Полицейските коли пред тях вече влизаха през Порта Романа.

— Боже — каза татуираният младеж. — Този, дето го търсят, трябва да е направил нещо наистина ужасно.

Стигнаха пред главния вход на Института по изобразително изкуство, където се тълпяха студенти, любопитни какво се случва на Порта Романа. Охранителят на учебното заведение, който получаваше минимална заплата, разсеяно поглеждаше личните карти на младежите — очевидно бе по-заинтригуван от това какво прави полицията.

Чу се силно скърцане на спирачки. Познатият черен ван премина през Порта Романа.

На Лангдън не му трябваше да мисли много.

Без да кажат и дума, двамата със Сиена се възползваха от момента, за да се промъкнат през портата заедно с новите си приятели.