Àä

„Прекаляваш — опита се да се успокои тя. — Методите на Консорциума са много по-елегантни от хладнокръвното убийство“.

Въпреки това пак я побиха тръпки.

В момента, в който видя да пристигат хората на Брюдер, инстинктът я накара незабелязано да избяга от покрива на хотела. Питаше се дали този инстинкт я е спасил.

„Никой не знае къде съм сега“.

Докато се носеше на север по Виале дел Погио Империале, осъзна каква промяна е настъпила с нея само за няколко часа. Предишната нощ се беше опасявала за работата си. Сега се страхуваше за живота си.

20.

Някога Флоренция била укрепен град с главен подстъп — построената през 1326 година Порта Романа. По-голямата част от външните крепостни стени са разрушени през вековете, но Порта Романа все още съществува и до ден днешен и трафикът към града се процежда през огромните арки на това колосално съоръжение.

Подстъпът представлява 15-метрово препятствие от старинни тухли и камък, на чийто вход все още са запазени огромните дървени врати с железен обков, които са отворени и подпрени непрекъснато, за да пропускат потока от коли и хора. Шест главни пътя се сливат пред тези врати в кръгово движение, в чиято затревена вътрешност се извисява статуя на Пистолето, представляваща жена с огромен вързоп върху главата.

Макар днес това място да е мъчителен кошмар за всеки шофьор, някога пред строгата градска порта на Флоренция се е провеждал Fiera dei Contratti — Договорният панаир, на който бащите продавали дъщерите си в уредени бракове, като често ги карали да танцуват прелъстително, за да си подсигурят по-голяма зестра.

Тази сутрин на няколкостотин метра преди портата Сиена наби спирачки и посочи обезпокоено напред. Лангдън погледна и веднага сподели тревогата ѝ. Дългата колона коли пред тях бе спряла. Движението в кръговото бе препречено от полицейска барикада, идваха и още патрулки. Въоръжени полицаи вървяха от автомобил на автомобил и задаваха въпроси.

„Това не може да е заради нас“, помисли Лангдън. Или пък можеше?

Потен колоездач се откъсна от колоната и се приближи към тях по Виале Макиавели. Беше приведен над бегача и голите му крака натискаха енергично педалите. Сиена му подвикна:

— Cos' е successo?*

— Е chi lo sa!** — извика ѝ той в отговор. Изглеждаше загрижен. — Карабинери. — И отпраши покрай тях, нетърпелив да се махне.

Сиена се обърна към Лангдън и се намръщи.

— Блокаж на пътя. Военна полиция.

Зад тях в далечината завиха сирени и Сиена се извърна на седалката и се взря по Виале Макиавели. Лицето ѝ бе станало маска на страха.