Àä

Ботичели върху химическа тоалетна, помисли си малко засрамено Лангдън. Може би най-неелегантното място, на което е бил излаган художникът. Лангдън плъзна поглед надолу по десетте ями и закима развълнувано.

— Да! Тук има грешка! Последната яма на Малеболдже би трябвало да е пълна с болни хора, не със заровени с главата надолу. Десетото ниво е за лъжците, не за църковните печалбари!

Сиена го погледна заинтригувано.

— Но… защо ще му е на някой да го променя?

— Catrovacer — прошепна Лангдън и огледа малките букви, които бяха прибавени към всяко ниво. — Не мисля, че е имал предвид точно тази дума.

Въпреки травмата, която бе изтрила спомените му от последните два дни, Лангдън усети, че паметта му работи отлично. Затвори очи и си представи двата варианта на Картата, за да анализира разликите. Промените в Малеболдже бяха по-малко, отколкото бе мислил… и изведнъж все едно було внезапно се вдигна от очите му.

Изведнъж всичко му стана кристално ясно.

Търси и ще намериш!

— Какво има? — попита Сиена.

Устата на Лангдън бе пресъхнала.

— Знам защо съм във Флоренция.

— Нима!?

— Да. И знам къде трябва да отида.

Сиена сграбчи ръката му.

— Къде!?

На Лангдън му се стори, че стъпва на твърда почва за първи път след като се бе събудил в болницата.

— Тези десет букви — прошепна той. — Те всъщност сочат към точно определено място в стария град. Там се намират и отговорите.

— Къде в стария град!? — попита Сиена. — Какво откри?

От другата страна на химическата тоалетна проехтя смях. Минаваха още студенти — смееха се и бъбреха. Лангдън надникна внимателно иззад кабинката и ги проследи с поглед. След това се огледа за полицаи.

— Трябва да тръгваме. Ще ти обясня по пътя.

— По пътя!? — Сиена поклати глава. — Не можем да минем през Порта Романа!

— Остани тук трийсет секунди — каза той, — а след това ме последвай.

И се измъкна иззад тоалетната, като остави новата си приятелка объркана и сама.

* Какво се е случило? (ит.) — Б. пр.

** Кой знае! (ит.) — Б. пр.

*** Осмият кръг на ада в „Божествена комедия“ е наречен Malebolge, „проклети ями“. — Б. пр.

21.

— Scusi!* — Робърт Лангдън затича след групата студенти. — Scusate!

Всички се обърнаха и Лангдън започна да се оглежда и да се преструва на загубен турист.

— Dov'e l'Istituto statale d'arte?** — попита на развален италиански.

Едно момче с татуировки дръпна наперено от цигарата си и отвърна подигравателно:

— Non parliamo italiano***. — Акцентът му беше френски.

Едно от момичетата се скара на татуирания си приятел и любезно посочи покрай дългата стена към Порта Романа.