Àä

Робърт я послуша и тя подкара триколката към изходната рампа. Превозното средство се оказа по-мощно, отколкото предполагаше професорът, и те едва не се откъснаха от земята, докато изхвърчаха от гаража на петдесетина метра от главния вход. Якият войник пред сградата моментално се обърна и видя отдалечаващите се с виещата триколка бегълци.

Седящият отзад Лангдън се озърна през рамо към здравеняка, който вдигна оръжието си и внимателно се прицели. Робърт се сви. Прозвуча изстрел и куршумът рикошира от задния калник на триколката, като за малко не улучи учения в кръста.

„Господи!“

Сиена рязко зави наляво в първата пресечка и Лангдън усети, че се изхлузва.

— Наведи се към мене! — извика тя.

Той се подчини и отново възстанови баланса си, докато лекарката се насочваше към голям булевард. Изминаха цяла пряка, преди Робърт да си позволи да си поеме дъх.

„Кои бяха онези хора, по дяволите?!“

Напрегнато вперила поглед в пътя пред тях, Сиена лъкатушеше в слабия сутрешен трафик по булеварда. Пешеходците се обръщаха подире им, озадачени от вида на високия мъж в костюм на Бриони, возен от слаба жена.

Бяха изминали три преки и се приближаваха до голямо кръстовище, когато пред тях заехтяха клаксони. Лъскав черен ван зави на ъгъла на две колела, поднесе в кръстовището и полетя право към тях. Изглеждаше същия като този на войниците при блока.

Сиена веднага зави надясно и удари спирачки. Лангдън силно притисна гърди към гърба ѝ, докато спираха зад един паркиран камион. Тя долепи триколката до задната броня на камиона и угаси двигателя.

„Дали ни видяха?!“

Двамата се приведоха и зачакаха… затаили дъх.

Ванът профуча покрай тях. Очевидно не ги бяха забелязали. Когато се изравни с триколката обаче, Лангдън зърна вътре един човек.

На задната седалка, притисната като пленница между двама войници, седеше красива възрастна жена. Очите ѝ бяха хлътнали и главата ѝ се клатушкаше, сякаш беше в безсъзнание или упоена. Носеше амулет и имаше дълга сребриста коса, падаща на къдрици.

Гърлото на Робърт се сви. Стори му се, че е видял призрак.

Това беше жената от неговите халюцинации.

17.

Ректора изхвърча от контролната зала и закрачи по дългата дясна палуба на „Mendacium“. Случилото се току-що във флорентинския жилищен блок беше невъобразимо.

Обиколи два пъти целия кораб, после се върна в кабинета си и извади бутилка петдесетгодишно малцово уиски „Хайланд Парк“. Само че не си сипа, а остави шишето и му обърна гръб — с което си напомняше, че напълно се владее.