Àä

Взе плика, прибра го в досието и записа необходимото, за да е сигурно, че желанието на клиента ще бъде изпълнено дословно. Гостът му не беше обяснил какъв предмет съхранява в трезора и Ректора всъщност предпочиташе да не знае. Безпристрастието представляваше крайъгълен камък на тяхната философия. „Осигурявай услуги. Не задавай въпроси. Не издавай присъди“.

Раменете на мъжа се поотпуснаха и той тежко въздъхна.

— Благодаря.

— Нещо друго? — попита Ректора. Нямаше търпение да се отърве от своя преобразен клиент.

— Да, всъщност има още нещо. — Той бръкна в джоба си и извади малка яркочервена флашка. — Тук има един видеофайл. — Зеленоокият остави флашката на бюрото. — Искам да го разпратите до световните медии.

Ректора любопитно се вторачи в него. Консорциумът често разпространяваше информация до медиите от името на клиентите си, но все пак нещо в желанието на този човек го смущаваше.

— На същия ден ли? — Той посочи оградената дата.

— Точно на същия ден — потвърди клиентът. — Нито минута по-рано.

— Ясно. — Ректора написа съответното указание към флашката. — Това ли е всичко? — И се изправи в опит да сложи край на срещата.

Клиентът му продължаваше да седи.

— Не. Само още нещо.

Създателят на Консорциума седна.

Зелените очи на мъжа блестяха почти като на животно.

— Скоро след като разпространите видеозаписа, аз ще стана много известен.

„Та ти и без това си известен!“ — помисли си Ректора, като имаше предвид изключителните му постижения.

— И вие ще заслужите част от славата — прибави онзи. — Услугите, които ми осигурихте, ми позволиха да създам шедьовър… творба, която ще промени света. Можете да се гордеете със своя принос.

— Какъвто и да е шедьовърът, радвам се, че разполагахте с условията да го създадете — с растящо нетърпение отвърна Ректора.

— В знак на благодарност съм ви донесъл един прощален подарък. — Мърлявият мъж бръкна в чантата си. — Книга.

Ректора се зачуди дали тази книга е тайното произведение, върху което клиентът му е работил през цялото това време.

— Вие ли сте авторът ѝ?

— Не. — Гостът му остави тежкия том на бюрото. — Напротив… тя е написана за мен.

Озадачен, Ректора погледна книгата. „И той си мисли, че е написана за него?!“ Това беше литературна класика… създадена през XIV век.

— Прочетете я. — Клиентът се усмихна зловещо. — Тя ще ви помогне да разберете онова, което съм направил.

И с тези думи неочаквано се изправи, сбогува се и си тръгна.

През прозореца на кабинета си Ректора проследи с поглед хеликоптера, който се издигна от палубата и се насочи към италианския бряг.