Àä

Сега ставаше ясно, че Дантевото поетично видение на ада не само е повлияло на най-почитаните художници в историята, а очевидно е вдъхновило и някакъв побъркан, който дигитално е обработил прочутата картина на Ботичели, добавяйки десетте букви и чумния лечител, и я е подписал със злокобните думи за виждането на истината през очите на смъртта. Този художник беше записал изображението на модерен проектор, скрит в шантаво резбована кост.

Лангдън нямаше представа кой е създал това нещо, но в момента този въпрос му се струваше маловажен в сравнение с един много по-обезпокоителен проблем.

„Защо е у мен, по дяволите?“

Докато Сиена стоеше в кухнята с Лангдън и обмисляше следващия си ход, на улицата неочаквано изрева мощен двигател. Последва писък на гуми и затръшване на автомобилни врати.

Озадачена, тя отиде до прозореца и надникна навън.

Долу беше спрял необозначен черен ван и от него изскачаха мъже с черни униформи с кръгли зелени медальони на лявото рамо. Бяха въоръжени с автомати и се движеха с яростна военна ефикасност. Четирима без колебание се втурнаха към входа на блока.

Кръвта на Сиена се вледени.

— Робърт! — извика тя. — Не знам кои са тези хора, но са ни открили!

Агент Кристоф Брюдер крещеше заповеди на хората си, които тичешком влизаха в сградата. Беше огромен здравеняк с хладнокръвно чувство за дълг и уважение към старшите в йерархията, останало му от годините военна служба. Знаеше задачата си, знаеше и какво е заложено.

Организацията, в която работеше, се състоеше от много отдели, но този на Брюдер — Групата за наблюдение и бързо реагиране — се използваше само в кризисни ситуации.

Докато хората му изчезваха във входа на блока, той застана на пост до вратата, извади телефона си и се свърза с командващия операцията.

— Тук Брюдер — докладва агентът. — Успяхме да открием Лангдън по айпи адреса на компютъра му. В момента хората ми влизат в сградата. Ще ви съобщя, когато го заловим.

Спотаена на покривната тераса на „Пенсионе ла Фиорентина“ високо над Брюдер, Вайента ужасено и смаяно наблюдаваше агентите, потъващи във входа на блока.

„Какво правят тук ТЕ, по дяволите?!“

Внезапно проумяла страшните последици от снощния си провал, тя прокара пръсти през пънкарската си прическа. Един-единствен изгукал гълъб — и всичко беше излязло извън контрол. Една елементарна наглед задача… сега се превръщаше в оживял кошмар.

„Щом НБР е тук, с мене е свършено“.

Отчаяно измъкна своята Сектра Тайгър Екс Ес и набра номера на Ректора.