Àä

— Никъде в оригинала на Ботичели няма такива букви — категорично заяви Лангдън. — Това изображение е обработено дигитално.

Отново насочи вниманието си към най-горния овраг и започна да чете буквите надолу през всеки от десетте оврага.

C… A… T… R… O… V… A… C… E… R

— Catrovacer? — произнесе професорът. — На италиански ли е?

Сиена поклати глава.

— Не. И не е и на латински. Не ми говори нищо.

— Може би… подпис?

— Catrovacer? — Младата жена го погледна скептично. — Не ми звучи като име. Но я погледни ей там. — И посочи един от многобройните грешници в третия овраг.

Лангдън погледна и го побиха тръпки. Сред тълпата в третия овраг видя характерен средновековен образ — мъж с плащ, маска с дълъг птичи клюн и мъртви очи.

„Маската на чумния лечител“.

— Има ли чумен лечител в оригинала на Ботичели? — попита Сиена.

— Определено няма. Тази фигура също е добавена.

— А Ботичели подписал ли е оригинала?

Лангдън не си спомняше, но погледна в долния десен ъгъл, където обикновено стоеше подписът, и разбра защо му задава този въпрос. Нямаше подпис, ала върху тъмнокафявото поле на „Картата“ едва се различаваше текст с миниатюрни печатни букви: „la verità è visibile solo attraverso gli occhi della morte“.

Знаеше достатъчно италиански, за да разбере същината.

— „Истината се вижда единствено през очите на смъртта“.

Сиена кимна.

— Странно.

Двамата безмълвно стояха пред страховитата картина, докато образът постепенно избледняваше. „Дантевият „Ад“ вдъхновява злокобни произведения на изкуството още от 1330-а година“ — помисли си Лангдън.

Воденият от него курс по Данте винаги включваше цял раздел за известните творби, вдъхновени от „Ад“. Освен прочутата „Карта на ада“ от Ботичели сред тях се нареждаха вечната скулптура на Роден „Трите сенки“ от „Портите на ада“… илюстрацията на Флегий, гребящ сред телата в река Стикс, от Ян ван дер Страт… похотливите грешници на Уилям Блейк, подхвърляни от вечна буря… странно еротичната визия на Бугро, представяща как Данте и Вергилий гледат двама голи вкопчени в борба мъже… измъчваните души на Байрос, скупчени под порой от огнени капки… ексцентричните акварели и гравюри на Салвадор Дали… и огромната колекция черно-бели офорти на Доре, изобразяващи всичко — от подземния вход на Хадес… до самия крилат Сатана.