Àä

Ректора се смая, че някой може да прояви такава глупост. „Това променя всичко“. Той сплете пръсти и замислено погледна към брега.

— Известно ли ни е местонахождението на групата за наблюдение и бързо реагиране?

— Да. На три и половина километра от местонахождението на Лангдън.

На Ректора не му трябваше много време, за да вземе решение.

15.

— Inferno di Dante — хипнотизирано промълви Сиена и пристъпи по-близо към мрачното изображение на преизподнята, прожектирано на кухненската стена.

„Дантевото виждане за ада — помисли Лангдън. — Представено в цвят“.

Възхваляван като една от най-великите творби в световната литература, „Ад“ е първата от трите части, съставляващи „Божествена комедия“ на Данте Алигиери — епическа поема от 14233 стиха, описваща ужасяващото спускане на автора в преизподнята, пътуването му през чистилището и накрая пристигането му в рая. Една от трите части на „Божествена комедия“ — „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“, — „Ад“ определено се чете и помни най-широко.

Написаният от Данте Алигиери в началото на XIV век „Ад“ буквално променя средновековните представи за вечните мъки. Идеята за ада никога дотогава не била обсебвала масите толкова дълбоко. Творбата на Данте светкавично превърнала абстрактното виждане за преизподнята в ясна и ужасяваща картина — внушителна, осезаема и незабравима. Нищо чудно, че след издаването на поемата в католическата църква се влял мощен поток от ужасени грешници, стремящи се да избегнат актуализираната от твореца версия на ада.

Страховитата Дантева представа за ада беше изобразена от Ботичели като подземна фуния от страдание — окаян подземен пейзаж с огньове, сяра, нечистотии, чудовища и самият Сатана, чакащ в центъра. Ямата имаше девет равнища, деветте кръга на ада, в които се пращат грешниците съобразно с тежестта на греха им. В горния край вечни вихри брулеха похотливите или „сластолюбците“, символ на тяхната неспособност да овладеят желанията си. Под тях чревоугодниците бяха принуждавани да лежат по очи в отвратителни фекалии и устите им се пълнеха с резултата от тяхната лакомия. Още по-дълбоко бяха еретиците, затворени в пламтящи ковчези и обречени на вечен огън. И така нататък… колкото по-надолу се спускаше човек, толкова по-ужасно ставаше.