Àä

Смазващото главоболие на Лангдън ненадейно се завърна и все пак за пръв път, откакто се бе свестил в болницата, той усещаше, че една част от пъзела е застанала на мястото си. Страховитите му халюцинации бяха предизвикани от тази прочута картина.

„Сигурно съм разучавал „Картата на ада“ на Ботичели“ — помисли си той, въпреки че нямаше спомен защо го е правил.

Макар и самото изображение да вдъхваше смут, всъщност все повече го изпълваше с тревога историята на картината, защото Лангдън отлично знаеше, че вдъхновението за този злокобен шедьовър не се е зародило в ума на самия Ботичели… а на човек, живял двеста години преди него.

„Една велика творба, вдъхновена от друга“.

„Картата на ада“ на Ботичели отдаваше дан на литературно произведение от XIV век, превърнало се в едно от най-прочутите съчинения в историята… ужасно изображение на ада, вълнуващо читателите до ден днешен.

Дантевият „Ад“.

Оттатък улицата Вайента тихо се качи по сервизното стълбище и излезе на покривната тераса на спящия „Пенсионе ла Фиорентина“. Лангдън беше дал измислен номер на стая и съответно несъществуващо място за среща на човека от консулството — „огледална среща“, както му казваха в нейния бранш, — типичен похват, който му позволяваше да прецени ситуацията, преди да разкрие собственото си местонахождение. Фалшивото или „огледално“ място обикновено се избираше, защото се виждаше отлично от действителното му местонахождение.

Тя намери удобно и скрито място на покрива, от което се разкриваше гледка към целия район, после бавно плъзна поглед по отсрещния блок.

„Вие сте на ход, господин Лангдън“.

По същото време Ректора излезе на махагоновата палуба на „Mendacium“ и дълбоко си пое дъх, наслаждавайки се на соления въздух на Адриатика. От години смяташе този кораб за свой дом, ала сега събитията във Флоренция застрашаваха да разрушат всичко, създадено от него.

Неговата агентка Вайента беше изложила всичко на опасност и въпреки че след края на операцията я очакваше разследване, в момента Ректора още имаше нужда от нея.

„Дано да овладее тая каша, по дяволите!“

Чу зад себе си забързани стъпки, обърна се и видя, че една от неговите анализаторки се приближава тичешком.

— Господине! — задъхано каза жената. — Получихме нова информация. — Гласът ѝ разсече утринния въздух с необичайна напрегнатост. — Робърт Лангдън явно току-що е влязъл в харвардския си имейл от публичен айпи адрес. — Погледна шефа си в очите. — Вече можем да определим точното му местонахождение.