Àä

— Точно така. — Лангдън замълча, за миг изгубил нишката на мисълта си. Тъкмо беше забелязал нещо, което му се стори странно. През кухата вътрешност на цилиндричния печат обикновено можеше да се гледа като през тръба, но отворът на този цилиндър бе запушен. „В костта е пъхнато нещо“. Краят на цилиндъра отразяваше светлината и лъщеше.

— Вътре има нещо — каза той. — И като че ли е стъклено. — Обърна цилиндъра наопаки, за да провери другия край, и вътре изтрака нещо малко, претърколило се като сачма в тръба.

Робърт се вцепени и чу, че до него Сиена тихо ахна.

„Какво беше това, по дяволите?!“

— Чу ли този звук? — прошепна младата жена.

Лангдън кимна и предпазливо надникна в цилиндъра.

— Отворът като че ли е запушен с… нещо метално. — „Може би капачка на епруветка?“

Сиена се отдръпна.

— Изглежда ли… счупено?

— Май не. — Той внимателно обърна костта, за да разгледа стъкления край. Изтракването се повтори. След миг стъклото в цилиндъра реагира напълно неочаквано.

Засия.

Сиена се ококори.

— Стой, Робърт! Не мърдай!

14.

Лангдън замръзна, вдигнал цилиндъра в едната си ръка. Стъклото в края на тръбата несъмнено излъчваше светлина… сияеше, сякаш съдържанието на печата внезапно се е събудило.

Светлината вътре помръкна.

Сиена се приближи до него, наведе глава и разгледа видимата част от стъклото в кухината на костта.

— Обърни го пак. Съвсем бавно обаче.

Робърт внимателно обърна цилиндъра наопаки. И отново нещо малко изтрополи по дължината на костта и спря.

— Още веднъж — каза лекарката. — Лекичко.

Той повтори процеса и тръбата изтрака. Този път стъклото засия слабо само за миг и пак потъмня.

— Трябва да е епруветка с разбъркващо топче — заяви Сиена.

Лангдън знаеше, че такива топчета има в спрейовете с боя — използваха се за разбъркване на боята при разклащане на спрея.

— Вътре сигурно има някакво фосфоресциращо химическо вещество или биолуминесцентен организъм, който засиява при стимулиране — предположи младата жена.

На него обаче му хрумна друга идея. Макар да беше виждал химически светещи пръчки и дори биолуминесциращ планктон, който излъчваше сияние при преминаване на кораб през местообитанието му, Робърт бе почти сигурен, че цилиндърът в ръката МУ не съдържа нито едното, нито другото. Внимателно обърна тръбата още няколко пъти, докато засияе, после повдигна луминесциращия край над дланта си. Както и очакваше, върху кожата му се проектира бледочервеникава светлина.

„Добре е да знаеш, че и човек с коефициент за интелигентност двеста и осем понякога греши“.