Àä

Шофьорът рязко завъртя глава и бентлито наби спирачки точно зад автобуса. Светлините вътре светнаха отново и Лангдън видя Сиена съвсем ясно. Тя стоеше при задната врата, дърпаше яростно аварийната спирачка и удряше вратата, за да слезе от автобуса.

„Видяла ме е“ — осъзна Лангдън. Несъмнено беше видяла и задръстването на моста и знаеше, че не бива да попада в него.

Лангдън веднага отвори вратата, но Сиена вече беше изхвърчала от автобуса и бягаше в нощта. Лангдън метна телефона на собственика му и извика:

— Кажете на полицията какво стана! Кажете им да отцепят района!

Мъжът с тюрбана кимна уплашено.

— И благодаря! — извика Лангдън. — Teşkkürler!

И се втурна след Сиена, която тичаше право към тълпите около Пазара на подправките.

95.

Тристагодишният Пазар на подправките в Истанбул е един от най-големите покрити пазари на света. Построен е във формата на буквата Г и има осемдесет и осем помещения с куполи, разделени на стотици сергии, на които търговците гръмко предлагат зашеметяващо изобилие от всякакви вкусотии от цял свят — подправки, плодове, билки и вездесъщия турски деликатес — локум.

Входът на пазара, огромен каменен портал с готическа арка, се намира на ъгъла на Чичек Пазаръ и улица „Тахмиз“; твърди се, че през него минават по повече от триста хиляди души на ден.

Докато приближаваше оживения вход, Лангдън имаше чувството, че в момента тук са се събрали всички тези триста хиляди души. Все още тичаше с всички сили, без да откъсва поглед от Сиена. Тя бе само на двайсет метра пред него и се носеше право към входа на пазара, без изобщо да забавя крачка.

Сиена стигна портала и хвърли поглед назад. И Лангдън видя в очите ѝ уплашено малко момиче, което бяга… отчаяно и почти обезумяло.

— Сиена! — извика той.

Но тя се хвърли в морето от хора и изчезна.

Лангдън се втурна след нея, като блъскаше и буташе, проточил врат над тълпата. Сиена бягаше през западния коридор на пазара, от лявата му страна.

От двете страни бяха наредени препълнени съдове с екзотични подправки — индийско къри, ирански шафран, китайски чай — и зашеметяващите им цветове създаваха същински тунел от жълти, кафяви и златни нюанси. На всяка крачка Лангдън се сблъскваше с нов аромат — пикантна миризма на гъби, горчиви корени, мускус — и всичко това се смесваше във въздуха с оглушителния хор на езици от целия свят. Резултатът беше замайващ порой от дразнители за сетивата… на фона на непрестанната глъчка на хора.

Хиляди хора.