Àä

Сиена се бе отдалечила още повече и сега тичаше покрай такситата и автобусите към кейовете, където се виждаха всякакви съдове — туристически корабчета, водни таксита, рибарски гемии, скутери. Светлините на града примигваха по западния бряг на Златния рог и Лангдън не се съмняваше, че ако Сиена успее да стигне до отсрещната страна, сигурно никога няма да я открие.

Лангдън най-сетне стигна до водата, зави наляво и се втурна по алеята, следван от стреснатите погледи на туристите, които чакаха на опашки да се качат на флотилията от крещящо украсени плаващи ресторанти, покрити с куполи като джамии, апликации от фалшиво злато и мигащи неонови светлини.

„Лас Вегас на Босфора“ — мислено изстена Лангдън, докато тичаше покрай целия този кич.

Видя Сиена далеч напред. Тя вече не тичаше. Беше спряла на един кей за частни катери и се молеше на един от собствениците.

„Не я качвай!“

Когато наближи, Лангдън видя, че Сиена се моли на млад мъж, който стоеше зад кормилото на лъскав катер. Мъжът се усмихваше вежливо, но клатеше отрицателно глава. Сиена продължаваше да жестикулира, но собственикът на лодката явно ѝ отказа категорично и ѝ обърна гръб.

Докато Лангдън тичаше с все сили, Сиена се обърна към него. Лицето ѝ беше маска на отчаяние. Под нея двата двигателя изреваха, разпениха водата и катерът се отдели от кея.

Сиена изведнъж скочи, прелетя над водата и падна тежко на кърмата на катера. Усетил удара, мъжът зад кормилото се обърна и я зяпна изумено. Дръпна ръчката на газта и спря катера, който вече се намираше на двайсет метра от кея. Като викаше гневно, мъжът се надигна и пристъпи към нежеланата пътничка.

А Сиена приклекна, сграбчи го за китката и използва собствената му инерция, за да го метне през борда. Мъжът падна във водата с главата надолу. След секунди изплува, като плюеше и крещеше ругатни.

Сиена небрежно му хвърли спасителен пояс, отиде до кормилото и бутна двете ръчки напред.

Двигателите изреваха и катерът потегли.

Лангдън стоеше на кея и гледаше как лъскавият бял корпус се плъзга по водата и се превръща в призрачна сянка в нощта. Сиена вече можеше да стигне не само до отсрещния бряг, но и имаше достъп до почти безкрайната мрежа от канали, минаващи от Черно до Мраморно море.

„Изчезна“.

Собственикът на катера излезе от водата и забърза да се обади на полицията.

Докато гледаше как светлините на откраднатия катер изчезват в нощта, Лангдън се почувства ужасно сам. Воят на двата двигателя също затихваше.

А после те изведнъж замлъкнаха.