После
посочи сливането
на символи в
огромната
апсида, в която
Девата и Младенецът
гледаха надолу
към
— Може да ви изглежда странно, но джамиите и катедралите си приличат — продължи Мирсат. — Традициите на Изтока и Запада не са толкова различни, колкото си мислите!
— Мирсат? — малко нетърпеливо се обади Брюдер. — Наистина бихме искали да видим гроба на Дандоло, ако е възможно.
Мирсат като че ли леко се подразни, сякаш бързането на госта му бе един вид неуважение към сградата.
— Да — каза Лангдън. — Съжалявам за настойчивостта, но графикът силно ни притиска.
— Е, добре — каза Мирсат и посочи към високия балкон вдясно.
— Да се качим горе да видим гроба.
— Горе ли? — стресна се Лангдън. — Енрико Дандоло не е ли погребан долу в криптата? — Спомняше си самия гроб, но не и точното място в сградата, на което се намираше той. Представяше си, че ще влязат в някакво тъмно подземно помещение.
Мирсат като че ли се смути от въпроса.
— Не, професоре, гробницата на Енрико Дандоло със сигурност е горе.
„Какво става?“ — зачуди се Мирсат.
Когато
Лангдън поиска
да види гроба
на Дандоло,
Мирсат усети,
че в молбата
му има нещо
съмнително.
„Никой не иска
да гледа гроба
на Дандоло“.
Мирсат предположи,
че Лангдън
всъщност иска
да види загадъчното
съкровище,
намиращо се
точно до гроба
— старата мозайка
„Лангдън прави проучване върху мозайката и не иска това да се разчува“ — предположи Мирсат и си помисли, че може би професорът пише тайно за изображението.
Сега обаче се обърка. Лангдън със сигурност знаеше, че мозайката се намира на втория етаж. Тогава защо се правеше на изненадан?
„Или наистина търси гроба на Дандоло?“
Озадачен, Мирсат ги поведе към стълбището покрай една от двете прочути урни на „Света София“ — гиганти с вместимост 1250 литра, изработени от един-единствен мраморен блок през епохата на елинизма.