Àä

„Абсолютно — помисли си той. — Даже ми е любимото“.

Обърна го и ѝ показа етикета, носещ любимия му символ от света на модата, изображение на владетелско кълбо с малтийски кръст отгоре, украсено с тринайсет скъпоценни камъка — емблемата на шотландския туид.

— Виж тук. — И посочи ръчно избродираните върху етикета инициали Р. Л. Винаги си избираше ръчно шити сака и плащаше допълнително, за да добавят инициалите му на етикета. Нямаше намерение да остане онеправдан при неволна размяна в трапезариите и аудиториите на университетския кампус, където постоянно се събличаха и обличаха стотици сака от туид.

— Вярвам ти — отвърна Сиена и взе сакото от ръцете му. — А сега ти виж.

И изпъна подплатата в горната част на гърба, в която дискретно беше скрит голям, грижливо ушит джоб.

„Какво е това, по дяволите?!“

Лангдън бе убеден, че никога не го е виждал.

— По-рано го нямаше! — заяви той.

— Тогава предполагам, че ти е непознато и… това тук. — Сиена бръкна в джоба, извади лъскав метален предмет и му го подаде внимателно.

Робърт озадачено се втренчи в него.

— Знаеш ли какво е това? — попита Сиена.

— Не… Не съм виждал такова нещо.

— Е, аз обаче, за съжаление, знам какво е. И съм убедена, че тъкмо това е причината някой да се опитва да те убие.

Главният фасилитатор Ноултън крачеше назад-напред в личната си каюта на борда на „Mendacium“ и докато размишляваше за видеозаписа, който трябваше да разпространи по света на сутринта, го обземаше все по-силно безпокойство.

„Аз съм Сянката?“

Носеха се слухове, че през последните няколко месеца този техен клиент е получил психотичен пристъп, и видеото явно потвърждаваше категорично верността им.

Ноултън знаеше, че има две възможности. Можеше да подготви записа за разпространение, както бяха обещали, или да го занесе горе на Ректора и да поиска неговото мнение.

„Неговото мнение вече ми е известно — помисли си той. Не знаеше шефът му някога да е нарушавал дадено на клиент обещание. — Ще ми нареди да пратя видеото, без да задавам въпроси… и ще побеснее, че изобщо съм го попитал“.

Отново насочи вниманието си към записа и го превъртя до един особено смущаващ момент. На екрана се появи зловещо осветената пещера на фона на плисъка на водата. Човешката сянка се извиси върху мократа стена — висок мъж с дълъг птичи клюн. Уродливата сянка заговори с приглушен глас.

Настъпват нови Тъмни векове.