Àä

И все пак има хора, които ме преследват като псе, подтиквани от самодоволното убеждение, че съм луд. А онази среброкоса красавица смее да ме нарича чудовище! Подобно на заслепените духовници, настоявали за смъртта на Коперник, тя ме обявява за дявол, ужасена, че съм съзрял Истината.

Но аз не съм пророк.

Аз съм вашето спасение.

Аз съм Сянката.

10.

— Седни — каза Сиена. — Трябва да те питам за някои неща.

Лангдън вече се чувстваше много по-стабилен. Носеше заетия от съседа костюм на „Бриони“, който му ставаше изненадващо точно. Дори мокасините му бяха удобни и той мислено си отбеляза да премине на италиански обувки, когато се върне вкъщи.

„Ако се върна“.

Сиена изглеждаше преобразена — сега носеше плътно прилепващи дънки и кремав пуловер, които идеално подчертаваха гъвкавата ѝ фигура и естествената ѝ красота. Косата ѝ пак висеше на опашка и без авторитетността, която винаги придава медицинското облекло, тя имаше някак си по-уязвим вид. Лангдън забеляза, че очите ѝ са зачервени, сякаш е плакала, и отново го обзе мъчително угризение.

— Ужасно съжалявам, Сиена. Чух телефонното съобщение. Не знам какво да кажа.

— Благодаря — каза младата жена. — Само че сега трябва да се съсредоточим върху тебе. Седни, ако обичаш.

Гласът ѝ звучеше по-твърдо и му напомни за статиите за нейната интелигентност и преждевременно развитие, които беше прочел.

— Искам да се съсредоточиш — продължи тя. — Спомняш ли си как се озовахме в този апартамент?

Лангдън се зачуди какво значение има това.

— С такси — отвърна той и седна. — Някой стреляше по нас.

— Стреляше по тебе, професоре. Да сме наясно.

— Да. Извинявай.

— А спомняш ли си изстрели, докато бяхме в таксито?

„Странен въпрос“.

— Да, два. Единият улучи страничното огледало, а другият разби задния прозорец.

— Добре, сега затвори очи.

Робърт разбра, че лекарката проверява паметта му, и стисна клепачи.

— Как съм облечена?

Нямаше проблем да си я представи.

— Черни обувки, дънки и кремав пуловер с шпиц деколте. Косата ти е руса, дълга до раменете, вързана на опашка. Очите ти са кафяви.

Отвори очи, погледна я и с удоволствие установи, че зрителната му памет функционира нормално.

— Добре. Това потвърждава, че амнезията ти е изцяло ретроградна и мозъчните ти функции не са увредени. Спомняш ли си нещо ново от последните няколко дни?

— За съжаление не. Обаче докато те нямаше, пак имах видения.

И ѝ разказа за забулената жена, купищата трупове и гърчещите се полузаровени крака с буквата R. Накрая описа странната маска с клюна в небето.