Àä

— Scusi, professore — прекъсна го мъжът на безупречен италиански. — Ma non si ricorda di me? — Прегърби се, приглади въображаеми рунтави вежди и поглади несъществуваща сива брада. — Sono il dottor Marconi.

Ченето на Лангдън увисна.

— Доктор Маркони… сте вие?

— Затова очите ми ви се сториха познати. Никога не бях слагал изкуствена брада и вежди, така че със закъснение разбрах, че съм силно алергичен към лепилото, което разказа играта на кожата ми. Сигурен съм, че сте се ужасили, когато ме видяхте… особено щом сте били нащрек за възможна чума.

Лангдън го зяпаше опулен. Едва сега си спомни как доктор Маркони се беше почесал по брадата, преди Вайента да го остави да лежи в локва кръв на пода.

— Като капак на всичко — каза мъжът и посочи бинтовете на гърдите си, — зарядът се измести и когато се взриви, беше под ъгъл. Пукна ми ребро и здравата ме натърти. През целия ден ми беше трудно да дишам.

„А аз си мислех, че си се заразил с чумата“.

Мъжът пое дълбоко дъх и се намръщи.

— Май ще е по-добре да ида да седна. — И посочи зад Лангдън.

— И без това май си имате компания.

Лангдън се обърна. Доктор Сински вървеше към него, дългата ѝ сребриста коса се люшкаше зад нея.

Изглеждаше изтощена, но Лангдън забеляза, че в очите ѝ блести надежда. „Открила е нещо“.

— Съжалявам, че ви изоставих — каза Сински. — Координирахме действията и проучихме това-онова. — После посочи отворената врата на пилотската кабина. — На слънце ли сте излезли?

Лангдън сви рамене.

— Самолетът ви определено се нуждае от прозорци.

Тя му се усмихна съчувствено.

— Като стана въпрос за светлина, предполагам, че Ректора е хвърлил светлина и върху събитията от деня?

— Да. Макар че точно тази светлина не ми хареса особено.

— И на мен — призна Сински и се огледа, за да се увери, че са сами. — Повярвайте ми, всичко това ще има сериозни последици за него и за организацията му. Лично ще се погрижа. В момента обаче трябва да останем съсредоточени върху откриването на онзи контейнер преди да се е разтворил и да е разпръснал съдържанието си.

„Или преди Сиена да се добере до него и да му помогне“.

— Трябва да говоря с вас за мястото, на което се намира гробът на Дандоло.

Лангдън си представяше невероятната сграда още откакто осъзна, че именно тя е целта им. Музейонът на светата мъдрост.

— Научих нещо вълнуващо — каза Сински. — Разговаряхме по телефона с местен историк. Разбира се, той няма представа защо се интересуваме от гроба на Дандоло, но го попитах дали знае какво има под него. И познайте какво отговори той. — Тя се усмихна. — Вода.