Àä

— Много е добра — каза мъжът. — Сигурно не видяхте как ме нападна в базиликата.

— Нападнала ви е?

— Да. Когато се появиха войниците, тъкмо се канех да извикам и да разкрия местоположението на Сиена, но тя явно усети и ме удари в слънчевия сплит.

— Какво?!

— Така и не разбрах откъде ми дойде. Сигурно е било някаква хватка от бойно изкуство. Вече бях насинен там и болката беше ужасна. Трябваха ми пет минути, за да успея да си поема дъх. Сиена ви замъкна на балкона преди някой от очевидците да разбере какво се случи.

Зашеметен, Лангдън си помисли за възрастната италианка, която бе извикала на Сиена „L'hai colpito al petto!“ и се бе тупнала с юмрук в гърдите.

„Не! — беше ѝ отвърнала Сиена. — Сърдечният масаж и изкуственото дишане ще го убият! Вижте гърдите му!“

Докато връщаше мислено лентата, Лангдън осъзна колко бързо беше реагирала Сиена Брукс. И колко хитро бе преиначила думите на възрастната италианка. L'hai colpito al petto не беше съвет да му направи сърдечен масаж… а гневно обвинение: „Удари го в гърдите!“

Покрай целия хаос Лангдън изобщо не беше забелязал.

Ферис му се усмихна измъчено.

— Както може би сте научили, Сиена Брукс има много остър ум.

Лангдън кимна. „Научих“.

— Хората на Сински ме върнаха на „Mendacium“ и ме бинтоваха. Ректора ме помоли да дойда, тъй като съм единственият освен вас, който прекара известно време със Сиена днес.

Лангдън кимна. Обривът на Ферис обаче пак привлече вниманието му.

— А лицето ви? — попита той. — И синината на гърдите. Нали не е…

— Чумата ли? — Ферис се разсмя и поклати глава. — Сигурно вече са ви го казали, но днес играх ролите на двама доктори.

— Моля?

— Когато се появих в баптистерия, вие казахте, че ви изглеждам смътно познат.

— Така е. Смътно. Може би очите ви. И вие ми казахте, че сте човекът, който ме е взел в Кеймбридж… — Лангдън замълча. — Вече знам, че това не е вярно, така че…

— Сторих ви се познат, защото вече се бяхме срещали. Но не в Кеймбридж. — Мъжът го погледна с очакване. — Всъщност аз бях първият човек, когото видяхте, след като се свестихте в болницата.

Лангдън си представи мрачната болнична стая. Беше замаян и виждаше размазано, така че бе сигурен, че първият човек, когото видя, бе бледият възрастен доктор с рунтавите вежди и рошавата сива брада, който говореше на италиански.

— Не — каза Лангдън. — Доктор Маркони беше първият, когото видях след…