Àä

Чувстваше се донякъде освежен, след като бе хапнал и дремнал за около час в задната част на самолета. Ужасно се нуждаеше от тази почивка.

Отдясно се виждаха светлините на Истанбул — сияещ полуостров във формата на рог, издаден в чернотата на Мраморно море. Това беше европейската част на града, отделена от азиатската си половинка от извита ивица мрак.

„Босфорът“.

На пръв поглед Босфорът приличаше на широк разрез, разделящ Истанбул на две. Лангдън обаче знаеше, че проливът е жизненоважен за търговията на града. Освен че даваше на града две брегови линии вместо една, Босфорът свързваше Средиземно море с Черно и така превръщаше Истанбул в кръстопът между два свята.

Докато самолетът се спускаше, Лангдън се взираше напрегнато в града и се опитваше да намери огромната сграда, която бяха дошли да претърсят.

„Мястото, на което е погребан Енрико Дандоло“.

Оказа се, че коварният дож Енрико Дандоло не бил погребан във Венеция: останките му били положени в сърцето на твърдината, която завладял през 1204 г. — огромния град, ширнал се под тях. Както подобава, Дандоло бил погребан в най-пищния храм на падналия град — сграда, която и до ден днешен си оставаше перлата на района.

„Света София“.

Построената през 360 г. „Света София“ била източноправославна църква до 1204 г., когато Енрико Дандоло и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход превзели града и я превърнали в католическа катедрала. През петнайсети век, след завладяването на Константинопол от султан Мехмед Завоевателя, станала джамия и си останала такава до 1935 г., когато била превърната в музей.

„Позлатен музейон на светата мъдрост“ — помисли Лангдън.

„Света София“ била украсена с повече златни плочки и мозайки, отколкото „Сан Марко“. И това не беше всичко — самото ѝ име буквално се превеждаше като „Света Мъдрост“.

Лангдън си представи колосалната сграда и се опита да асимилира факта, че някъде под нея се крие тъмна лагуна със завързана издута торба, която се рее под водата, бавно се разтваря и всеки момент ще освободи съдържанието си.

Молеше се да не са закъснели.

— Долните нива на сградата са наводнени — бе му казала Сински. — Няма да повярвате какво открихме току-що. Чували ли сте за режисьора на документални филми Юксел Юленсой?

Лангдън поклати глава.

— Докато четях за „Света София“ — обясни Сински, — открих, че преди няколко години той е направил филм за нея.

— За „Света София“ са правени десетки филми.

— Да — каза тя, докато заобикаляше бюрото, — но не и такъв.

И обърна лаптопа си към него.

— Прочетете това.