Àä

Лангдън се изненада.

— Сериозно?

— Да. Оказва се, че долните нива на сградата са наводнени. През вековете нивото на водата се е покачило и тя е заляла най-малко два етажа. Историкът каза, че долу със сигурност има всякакви въздушни джобове и частично наводнени места.

„Боже мой!“ Лангдън си представи видеозаписа на Зобрист и странно осветената отдолу пещера, върху чиито покрити с мъх стени смътно личаха сенки на колони. — Това е наводнено помещение.

— Точно така.

— Но тогава… как Зобрист е успял да слезе там?

Очите на Сински проблеснаха.

— Това е най-изумителната част. Няма да повярвате какво открих току-що.

Точно тогава, на по-малко от километър и половина от брега на Венеция, лъскава „Чесна Сайтейшън Мустанг“ излетя от пистата на летище „Ничели“ на издължения остров Лидо и се издигна в притъмняващото небе.

Собственикът на самолета, известният дизайнер Джорджо Венчи, не беше на борда, но бе наредил на пилотите си да откарат привлекателната млада пътничка навсякъде, където пожелае.

84.

Нощта се беше спуснала над древната византийска столица.

Навсякъде по бреговете на Мраморно море заблестяха прожектори, осветяващи силуетите на бляскави джамии и стройни минарета. Беше часът на акшам и от високоговорителите се носеха призрачните напевни тонове на адхан, призива за молитва.

Ла иллах ил Аллах.

Няма друг бог освен Бог.

Вярващите се стичаха към джамиите, но градът продължаваше живота си, без да им обръща внимание: шумни студенти пиеха бира, бизнесмени приключваха сделки, търговци предлагаха подправки и килими, туристи гледаха като омагьосани.

Това беше разделен свят, град на противоположни сили — на религията и светския живот, на древното и модерното, на Изтока и Запада. Разположен на географската граница между Европа и Азия, този неподвластен на времето град беше в буквалния смисъл мост от Стария свят… към един още по-стар.

Истанбул.

Макар вече да не е столица на Турция, градът в продължение на векове е бил център на три различни империи — Византийската, Латинската и Османската. Поради това Истанбул едно от исторически най-разнообразните места на планетата. От двореца Топкапъ през Синята джамия до Двореца със седемте кули градът е изпълнен с предания за битки, слава и поражения.

Тежък самолет С-130 се спускаше в нощното небе през надигащия се облачен фронт към летище „Ататюрк“. Седнал в седалката зад пилотите, Робърт Лангдън се взираше през предното стъкло, доволен, че са му предложили място с изглед навън.