Àä

За изненада на Лангдън десетки гондоли предприемаха подобно пресичане. Стройните им корпуси, дълги почти дванайсет метра и тежащи почти седемстотин килограма, изглеждаха невероятно стабилни в неспокойните води. Всяка лодка се управляваше от гондолиер, стъпил здраво на платформа от лявата страна на кърмата, облечен в традиционната риза на черни и бели ивици и хванал единственото гребло, закрепено за десния планшир. Дори в бурните води си личеше, че всяка гондола има загадъчен ляв крен — странност, за която Лангдън беше научил, че се дължи на асиметричната конструкция на лодката — корпусът беше извит надясно, за да компенсира тенденцията да завива наляво заради разположеното на десния борд гребло.

Маурицио посочи с гордост една гондола, докато минаваха покрай нея, и извика през рамо:

— Видяхте ли металната украса на носа? Това е единственият метал в гондолите. Нарича ce ferro di prua, желязото на носа. То е изображение на Венеция!

После обясни, че подобната на коса украса на всяка гондола в града има символично значение. Извитата форма на ferro представяше Канале Гранде, шестте зъба символизираха шестте sestieri, тоест районите на Венеция, а издълженото острие беше стилизираната глава на венецианския дож.

„Дожът — помисли си Лангдън, чиито мисли отново се насочваха към предстоящата задача. — Дожа коварен на Венеция потърсете, що обезглави конете… и костите на слепия извади“.

Погледна към брега, където един малък парк стигаше до самата вода. Над дърветата, очертана на фона на безоблачното небе, се издигаше червената тухлена кула на камбанарията на „Сан Марко“, на чийто връх беше кацнал златен архангел Гавриил и се взираше от зашеметяващата си стойка на деветдесет метра височина.

В град, където високите сгради не съществуваха заради тенденцията да потъват, извисяващата се Кампанила ди Сан Марко служеше като ориентир за всички, които влизаха в лабиринта от канали и проходи на Венеция; изгубилият се пътешественик можеше да погледне нагоре и да се ориентира как да се върне до площада. На Лангдън още му беше трудно да повярва, че масивната кула се е срутила през 1902 година и почти е затрупала площад „Сан Марко“. А най-забележителното бе, че единствената жертва на тази катастрофа била една котка.