Днес обаче костюмът изобщо не му изглеждаше очарователен.
* Пристройка с колонада пред входа на античен храм — Б. пр.
** Не, благодаря (ит.) — Б. пр.
*** Ама разбира се! (ит.) — Б. пр.
**** Извинявайте! (ит.) — Б. пр.
***** Матей 18:9 — Б. пр.
69.
Площад „Сан Марко“ се намира на най-южната точка на Канале Гранде, където закътаният воден път се събира с морето. Над опасната точка на свързване се извисява суровата триъгълна крепост на Dogana da Mar, Морската митница, чиято кула навремето охранявала Венеция от вражески нашествия. Днес кулата е сменена с голям златен глобус и ветропоказател, изобразяващ богинята на промените, чието постоянно обръщане по вятъра трябва да напомня на мореплавателите за непредсказуемостта на съдбата.
Маурицио насочи лъскавата си лодка към края на канала и морето с неговите пенещи се вълни зейна застрашително пред тях. Робърт Лангдън беше пътувал неведнъж по този маршрут, но с много по-големите вапорето, и сега тръпнеше, докато лимузината им се люлееше от засилващото се вълнение.
За да стигне пристанището при площада, лодката трябваше да пресече откритата лагуна, чиито води бяха задръстени от стотици съдове — от луксозни яхти и танкери до платноходки и грамадни пътнически лайнери. Все едно напускаха някакъв селски път и излизаха на осемлентова магистрала.
Сиена също изглеждаше неуверено, докато поглеждаше извисяващия се десететажен лайнер, който минаваше само на триста метра пред тях. Палубите му бяха пълни с пътници, които се тълпяха на парапетите и снимаха площад „Сан Марко“ от морето. По разпенената диря на кораба се бяха наредили три други и дебнеха удобен момент да минат покрай най-известната забележителност на Венеция. Лангдън беше чувал, че през последните години броят на корабите се увеличавал толкова бързо, че опашката се точела денонощно.
Маурицио погледна приближаващите лайнери, след което се обърна към един покрит кей недалеч.
— Става ли да спра при бара на Хари? — И посочи ресторанта прочут с това, че е създал Белини. — Площад „Сан Марко“ е на две крачки.
— Не, закарай ни до самия площад — нареди Ферис и посочи през лагуната към пристанището.
Маурицио сви добродушно рамене.
— Както кажете. Дръжте се!
Двигателят изрева и лимузината зацепи вълните, следвайки един от отбелязаните с шамандури водни пътища. Туристическите лайнери приличаха на плаващи жилищни блокове, а дирите им подмятаха по-малките съдове като коркови тапи.