Àä

FS–2080 гледаше през прозореца на скоростния „Фречиардженто“ — следеше отражението на Робърт Лангдън в стъклото. Професорът още трескаво търсеше възможни решения на загадката на смъртната маска, съставена от Зобрист.

„Бертран — помисли си FS–2080. — Господи, колко ми липсва“. Болката от загубата все още бе прясна. Нощта на първата им среща все още беше като вълшебен сън.

Чикаго. Виелицата.

Януари, преди шест години… и в същото време сякаш бе вчера. Бъхтя през купчините сняг по брулената от вятъра Магнифисънт Майл, с вдигната яка срещу виелицата. Въпреки студа си казвам, че нищо не е в състояние да ме отклони от целта ми. Тази вечер е моят шанс да чуя великия Бернар Зобрист да говори… лично.

Познавам всичките му произведения и зная какъв късмет имам да притежавам един от петстотинте билета, отпечатани за събитието.

Когато пристигам в залата, изпитвам пристъп на паника при вида на почти празното помещение. Нима речта е отменена?! Градът почти е спрял да функционира заради времето… нима то е попречило на Зобрист да дойде?

И тогава той се появява.

Висока елегантна фигура се качва на сцената.

Той е висок… толкова висок… с изпълнени с живот зелени очи, които сякаш таят всички тайни на света в дълбините си. Поглежда към залата, е която има само десетина заклети почитатели, и аз се засрамвам, че помещението е почти празно.

Та това е Бертран Зобрист!

Настъпва ужасен момент на мълчание, през който той се взира сурово в нас.

И после, най-неочаквано, избухва в смях и зелените му очи проблясват.

— Да вървят по дяволите празните аудитории! — заявява той. — Хотелът ми е на две крачки. Да идем в бара!

Чуват се радостни възгласи и малката група се изнася в бара на съседния хотел, където окупираме едно голямо сепаре и си поръчваме питиета. Зобрист ни разказва надълго и нашироко за проучванията си, за издигането си до знаменитост и споделя мислите си за бъдещето на генното инженерство. Питиетата се леят и разговорът постепенно се насочва към новата страст на Зобрист, към философията на трансхуманизма.

— Смятам, че трансхуманизмът е единствената надежда за оцеляване на човечеството в дългосрочен план — проповядва Зобрист, като разтваря ризата си и показва на всички татуираното на рамото му „Н+“. — Както виждате, аз съм напълно отдаден на тази идея.