Не се боя от смъртта… защото тя прави от мечтателите мъченици… и превръща благородните идеи в могъщи движения.
Исус. Сократ. Мартин Лутър Кинг.
Скоро и аз ще бъда между тях.
Моят шедьовър е дело на самия Бог… дар от Онзи, който ме дари с интелекта, инструментите и куража, нужни за такова сътворение.
И сега денят наближава.
Адът спи под мен, готов да бликне от водната си утроба… под зоркото око на хтоничното чудовище и всички негови фурии.
Въпреки добродетелите ми и аз не съм чужд на Греха, подобно на вас. Дори съм виновен в най-тъмния от седемте — онова самотно изкушение, от което малцина намират спасение.
Гордостта.
Дори чрез правенето на този запис аз се отдавам на примамливото привличане на Гордостта… изгарящ от желание светът да научи за делото ми.
И защо не?
Човечеството трябва да знае източника на собственото си спасение… името на онзи, който затвори завинаги зейналите порти на ада!
С всеки изминал час резултатът става все по-сигурен. Математиката, неуморна като закона за гравитацията, е неумолима. Експоненциалното разцъфване на живота, което едва не уби Човечеството, ще бъде и неговото избавление. Красотата на живия организъм, бил той добро или зло, е в това, че той ще следва Божия закон с една-единствена цел.
Да се плоди и размножава.
И затова се боря срещу огъня… с огън.
— Достатъчно — каза Ректора толкова тихо, че Ноултън едва го чу.
— Сър?
— Спрете видеото.
Ноултън се подчини.
— Сър, наистина плашещата част е краят.
— Видях достатъчно. — Ректора изглеждаше зле. Закрачи нервно след което рязко спря и каза: — Трябва да установим контакт с FS–2080.
FS–2080 беше кодовото название на един от доверените контакти на Ректора — същият, който беше посочил Зобрист като клиент на Консорциума. Несъмнено точно сега Ректора се ругаеше, че се е доверил на преценката на агента: препоръчването на Бертран Зобрист като клиент беше предизвикало хаос в деликатно подредения свят на Консорциума.
„FS–2080 е причината за тази криза“.
— Трябва да разберем истинските намерения на Зобрист — заяви Ректора. — Искам да знам какво точно е създал и дали тази заплаха е реална.
Ноултън знаеше, че ако някой разполага с отговора на този въпрос, това би трябвало да е FS–2080. Никой не познаваше по-добре Бертран Зобрист. Време беше Консорциумът да наруши протокола и да прецени що за безумие може да е подкрепял неволно през последната година.
Замисли се за възможните последици от пряката конфронтация с FS–2080. Самото установяване на контакт криеше известни рискове.