Àä

Малкият самолет на „НетДжетс“ се издигна от летище „Тасиняно“ и се насочи към Венеция. Без да забелязва друсането, доктор Елизабет Сински галеше разсеяно амулета си и се взираше през прозореца към празното пространство.

Най-сетне бяха спрели да ѝ бият инжекции и умът ѝ вече започваше да се прояснява. Агент Брюдер седеше мълчалив на съседната седалка и вероятно си мислеше за шантавия обрат на нещата, настъпил току-що.

„Всичко се е преобърнало наопаки“ — помисли си Сински: все още се мъчеше да повярва на онова, което бе видяла току-що.

Преди половин час бяха нахълтали в малкото летище да попречат на Лангдън да се качи в наетия частен самолет. Вместо професора обаче откриха само чакащ „Сайтейшън Ексел“ и двама пилоти на „НетДжетс“, които крачеха нервно по пистата и си поглеждаха часовниците.

Робърт Лангдън не се беше появил.

Тогава дойде телефонното обаждане.

Когато мобилният телефон иззвъня, Сински бе там, където беше през целия ден — в каросерията на черния микробус. Агент Брюдер влезе в колата и с изумена физиономия ѝ подаде апарата.

— Спешно повикване за вас, госпожо.

— Кой е? — попита тя.

— Поръча ми да ви кажа, че има да ви съобщи важна информация относно Бертран Зобрист.

Сински грабна телефона.

— Доктор Елизабет Сински.

— Доктор Сински, не се познаваме, но моята организация е отговорна за укриването на Бертран Зобрист през последната година.

— Които и да сте, вие укривате престъпник, дявол да го вземе! — каза тя рязко.

— Не сме направили нищо незаконно, но това не е…

— Как ли пък не!

Мъжът от другата страна пое дълбоко дъх и заговори много тихо:

— Двамата с вас ще имаме предостатъчно време да обсъждаме етиката на моите действия. Зная, че не ме познавате, но аз зная доста неща за вас. Господин Зобрист ми плащаше добре през изминалата година да държа вас и други далеч от него. В момента с това обаждане нарушавам собствения си стриктен протокол. И въпреки това смятам, че нямам друг избор освен да обединим силите си. Боя се, че Бертран Зобрист може да е направил нещо ужасно.

Сински нямаше абсолютно никаква представа кой е този човек.

— И го проумяхте едва сега, така ли?

— Да, точно така. Едва сега. — От тона му личеше, че говори искрено.

Сински се опита да се отърси от паяжините в главата си.

— Кой сте вие?

— Някой, който иска да ви помогне, преди да е станало твърде късно. Разполагам с видеопослание от Бертран Зобрист. Той поиска от мен да го представя на света… утре. Мисля, че трябва да го видите незабавно.

— Какво се казва в него?

— Не е за телефон. Трябва да се срещнем.