Имам
чувството, че
се намирам на
частна аудиенция
с рок звезда.
Нямах представа,
че възхваляваният
„гений на генетиката“
ще е толкова
харизматичен
и пленителен
като човек.
Всеки път, когато
Зобрист ме
поглежда, зелените
му очи запалват
в мен абсолютно
неочаквано
чувство… дълбокия
зов на сексуалното
привличане.
С
напредването
на вечерта
групата лека-полека
оредява, гостите
се оттеглят
обратно в реалността.
Към полунощ
сме сами с Бернар
Зобрист.
—
Благодаря ви
за вечерта —
казвам му малко
завалено. Питиетата
май са ми дошли
в повече. — Вие
сте изумителен
учител.
—
Ласкателство?
— Зобрист се
усмихва и се
навежда към
мен, краката
ни се докосват.
— С негова помощ
можете да стигнете
навсякъде.
Флиртът
е определено
неуместен, но
е снежна нощ
в пуст чикагски
хотел и имам
чувството, че
целият свят
е спрял.
—
Е, какво ще кажете?
— продължава
Зобрист. — Едно
последно питие
в стаята ми?
Замръзвам.
Давам си сметка,
че сигурно
приличам на
животинче,
попаднало под
светлините
на автомобил.
Очите
на Зобрист
проблясват
топло.
—
Нека позная
— прошепва той.
— Никога не сте
били с прочут
мъж.
Усещам,
че се изчервявам,
и се мъча да
скрия бурята
от емоции —
смущение, вълнение,
страх.
—
Всъщност, честно
казано, не ми
се е случвало
с никакъв мъж
— отвръщам.
Зобрист
се усмихва и
се присламчва
по-близо.
—
Не зная какво
сте чакали, но
ви моля да бъда
първият ви.
В
този момент
всички неловки
сексуални
страхове и
скрупули от
детството ми
изчезват…
изпаряват се
в снежната нощ.
За
първи път в
живота си изпитвам
копнеж и отхвърлям
оковите на
страха.
Желая
го.
След
десет минути
сме в стаята
му, голи, в прегръдките
си. Зобрист не
бърза, търпеливите
му ръце събуждат
в неопитното
ми тяло нови,
никога неизпитвани
усещания.
Изборът
е мой. Той не
ме принуждава.
В
пашкула на
прегръдката
му имам чувството,
че всичко на
този свят е
наред. Лежа,
гледам нощта
зад прозореца
и зная, че ще
последвам този
човек навсякъде.
„Фречиардженто“
внезапно започна
да забавя скорост
и FS-2080 се върна от
блажените
спомени обратно
в депресиращото
настояще.
„Бернар…
вече те няма“.
Първата
им нощ заедно
беше първата
стъпка от едно
невероятно
пътуване.
„Аз
станах нещо
повече от неговата
любов. Станах
негов ученик“.
—
Мостът Либерта
— каза Лангдън.
— Почти стигнахме.
FS–2080
кимна скръбно.
Гледаше водите
на Лагуна Венета.
Спомняше си
как веднъж с
Бертран бяха
плавали тук…
ведра картина,
която се разтвори
в ужасяващия
спомен от предишната
седмица.
„Тогава
той скочи от
кулата Бадия.
Последните
очи, които видя,
бяха моите“.
67.