Àä

Лангдън почти не поглеждаше нагоре; вниманието му беше привлечено от много по-малката постройка, която вече се виждаше. Точно срещу главния вход на Санта Мария дел Фиоре беше разположена третата и последна сграда от катедралния комплекс.

И любимата на Лангдън.

Баптистерият „Сан Джовани“.

Украсен със същите многоцветни камъни и пиластри на ивици като катедралата, баптистерият се различаваше от по-голямата постройка с поразителната си форма — идеален осмоъгълник. Приличащата според някои на торта постройка беше разделена на три ясно обособени пояса, увенчани с бял полегат покрив.

Лангдън знаеше, че осмоъгълната форма няма нищо общо с естетиката, а е изцяло свързана със символизма. В християнството числото осем се свързваше с прераждането и пресъздаването. Осмоъгълникът служеше като нагледно напомняне за шестте дни на Сътворението на небето и земята, съботата и осмия ден, на който християните се „прераждат“ или „пресътворяват“ чрез кръщението. Осмоъгълникът се бе превърнал в често срещана форма за баптистериите по цял свят.

Макар да смяташе баптистерия за една от най-поразителните сгради във Флоренция, Лангдън винаги бе мислил, че изборът на мястото му е малко несправедлив. Почти навсякъде другаде баптистериите бяха в центъра на вниманието. Тук обаче, в сянката на двата си колосални съседа, сградата създаваше впечатлението за изтърсак.

„Докато не влезеш вътре“ — напомни си Лангдън, представяйки си главозамайващите мозайки от интериора, които бяха толкова живописни, че ценителите от миналото твърдели, че таванът наподобявал самия рай. „Ако знаеш къде да гледаш — иронично бе казал Лангдън на Сиена, — Флоренция наистина е раят“.

Векове наред в осмоъгълното светилище са били кръщавани безброй видни личности, сред които и самият Данте.

„Бих бил поет… връз купела на моето кръщение“.

Поради изгнанието си на Данте така и не му било позволено Да се върне на това свещено място, мястото на кръщаването си, макар че Лангдън се надяваше все повече посмъртната маска на Данте най-сетне да се върне на постамента си в резултат на невероятната серия от събития от последната нощ.

„Баптистерият — помисли си Лангдън. — Точно тук Игнацио би трябвало да е скрил маската, преди да умре“. Спомни си отчаяното телефонно съобщение на Игнацио и за един смразяващ момент си представи как пълният мъж, притиснал ръце към гърдите си, прекосява със залитане пиацата, влиза в алеята и прави последното си телефонно обаждане, след като е оставил маската на сигурно място в баптистерия.