Зеленият вампир

Той се обърна към мисионера:

— Чувал ли сте за хадропитека? Голям човекоподобен лемур, от който са намерени само кости. Не е изключено и досега да се крие из най-затънтените джунгли. Запазил се е поради суеверния страх на малгашите. Адмирал дьо Флакур, като се завърнал от Мадагаскар, разказвал и за него. Затова го взели на подбив, сравнявайки го с Джонатан Суифт.

— Хадропитекът, доколкото схващам, е животно — възрази мисионерът.

— Че кой спори? Животни сме и ние с вас, най-висшите, както настояват някои, но животни. Род Хомо в семейство Хоминиде от надсемейство Хоминоидеа, подраздел Антропоидея, раздел Приматес. А хадропитекът е представител, може би също така най-висшият, в разреда Просимиа — полумаймуни. Ненапразно се твърди, че всяка легенда съдържа частица истина. Така смята и науката, науката без предубеждения. Малгашите са потомци на преселници откъм Индонезия. Преселението е започнало около десетия век преди нашата ера. А преди това? Вероятно е имало някакво негроидно население. Съществуват толкова предания за битки със свирепи джуджета. Не можем ли да приемем, че новодошлите са заварили някакво коренно население с дребен ръст, което при отстъплението си в горите се е съпротивлявало ожесточено. Оттогава останал споменът за злите горски духове стопани на земите.

Отец Доминик запита с явно недоверие:

— Да не би пък да ме уверявате, че това са вашите хадропитеки?

Стамов не чу въпроса му. Стоеше слисан над пресните дири, опипваше ги, измерваше ги.

Накрая се обърна към малгаша:

— Брате, на вярна следа сме попаднали! Да се надяваме, че ще намерим и майка ти!

При тия думи отец Доминик трепна. Значи напразно ги бе разубеждавал в съществуването на косматите джуджета, за които никой не биваше да знае. Защото това знание можеше да се окаже във връзка с другото знание, с неговата тайна. И да провали всичките му планове.

Той премисляше бързо, съпоставяше, сравняваше, издирваше случайно изтървана от българина дума. И подозрението му се усилваше все повече. Как не се бе усъмнил досега? Европеец, който се върти около пещерата на Лудия брат, около съкровището на Мисон…

Затова реши да го изненада с прекия си въпрос. Така и следователят обърква обвиняемия.

— Кажете ми направо, мосю Стамов, какво точно търсите тук?

Ботаникът се усмихна:

— Аз самият отдавна се опитвам да си отговоря. Официално издирвам във флората на Мадагаскар нови непознати видове. В същото време пък не мога да се отърва от идеята си да открия нервна система у растенията… А сега съм тук, защото с Ратулу сме тръгнали да дирим Зеления вампир…

— Какво?

— Дървото човекоядец! За пръв път ли чувате и за него? Побратимът ми ме убеждава, че то расте пред пещерата на третретретре.

Забавно му беше, като гледаше изуменото лице на събеседника си. И не можеше да си представи какво въздействие имаше това шеговито подмятане.

Мисионерът се сви, сгърчи се, зъл, настървен. Като звяр, готов за скок. Значи… Значи подозренията му се оправдаваха. Третретретре — това са косматите джуджета! И дървото човекоядец пред пещерата им! Нима нещо друго можеше да привлече нататък потайния българин, освен съкровището на Мисон?

Какво трябваше да стори сега? И то срещу тъй наглото предизвикателно изявление на съперника му? А че му беше съперник — вече не се съмняваше. Как трябваше да постъпи, за да го отстрани от пътя си? Защото не възнамеряваше да дели с никого. Цял живот бе мечтал само за това, за богатството — той, потомственият селски ратай. И сега — да дели! Нямаше да отстъпи, щеше да се бори… С всички средства…

Постепенно яростта му утихна. С ярост нищо не се постига. А с ум. Трябваше да се престори и той на наивник. Пък и друго не му оставаше. Сам, без носачи, без водачи не би достигнал целта. Сякаш бог му изпращаше на помощ тия двамата. Да се присламчи към тях, да стигне дотам. А после все щеше да измисли как да се отърве от тях…

Той прие най-смирен вид:

— Тъй и тъй изпуснах кръщавката. Те, съплеменниците на Ратулу, дори ще са доволни. На спокойствие, без мен да извършат езическите си ритуали. А сам не съм в състояние да се прибера, не познавам пътя. Имате ли нещо против да ме вземете със себе си? Пък и аз съм любопитен да видя дали съществуват вашите третретретре. Още по-любопитен съм относно дървото човекоядец…

Стамов се обърна към Ратулу:

— Съгласен ли си, братко?

Малгашът вдигна рамене:

— Трима са по-добре от двама в гората.

Така решиха да продължават заедно. Отец Доминик натика в една торба най-необходимото му за из пътя, а останалия багаж уви с непромокаемата наметка. Не свали от гърба си, въпреки че му тежеше, жилетката с динамитните патрони, които му бяха нужни не толкова за самоотбрана, колкото за разкъртването на пещерата, където беше скрито съкровището. В предстоящото пътуване, изпълнено с взаимно дебнене, тъкмо те можеха да се окажат най-необходими.

Поеха нагоре — отпред Ратулу, следван от Стамов и мисионера. Още от момче, като парижко гаменче, не понасяше никого зад тила си.