XIV колония

— Не. Било е разиграване на живо на актуализирания план за реална инвазия. След завземането на Франция от Германия през четирийсета година Рузвелт сключва пакт за взаимна отбрана с Канада. Ако Хитлер бе успял да завземе Великобритания през есента, обект на първия набег към Северна Америка е щяла да бъде Канада. Нашата цел е била, окупирайки Канада, да я браним. Затова оперативният план от хиляда деветстотин и трета, обединен с този на Военния колеж, е бил разширен и осъвременен в директива с кодово название „Четиринайсетата колония“. Този план остава секретен до ден-днешен. Идеята е била ясна. Веднъж отишли в Канада, за да я отбраняваме, ние няма да си тръгнем от там.

Отвън беше тъмно. Вятърът бе отслабнал, нещата изглеждаха утихнали, някак по-спокойни. Дори Сю седеше на масата като послушна дъщеря и не казваше нищо.

— Винаги ли си така замислена? — попита я Люк.

— Човек научава повече неща, ако си държи устата затворена.

Той се засмя.

— Този урок така и не го запомних.

Наближаваше 8 вечерта, а той вече цял ден не се бе чувал със Стефани. Време беше да се поинтересува какво става при нея. Но най-напред трябваше да научи още нещо.

— Какво отношение има това към Брад Чарън и голямата му уста?

— Там е работата — отвърна Бегин, — че Брад разбра за всичко това, докато беше пазител на тайните. И позволи на съветския дипломат да прочете тези документи, както и още нещо. Дневника на Талмидж.

Бегин се облегна назад в стола си.

— Брад смяташе тези тайни за пълна глупост. Така и не му влезе в главата, че ние ги смятахме за важни и бихме желали да си останат между нас. Когато Брад бе освободен от поста, дневникът не бе намерен в архива му. На въпроса ни отговори, че никога не е бил у него, но беше.

— И за какво му е трябвало да го задържи? — попита Сю.

— Брад си беше Брад. Искаше да ни отмъсти. Когато почина, мислехме да издирим дневника и да си го върнем, но делата около наследството му ни попречиха. Фриц Стробъл ми каза, че сте открили някакъв скрит архив в къщата на Брад. Ние знаехме за него. Брад беше обещал да го завещае на братството, но това беше, преди да започнат неприятностите. Нищо за архива не се споменаваше в дарението му за основната ни библиотека и ние решихме, че е размислил. Разбирам, че вашата началничка е обещала да помогне.

Което можеше да се окаже по-трудно, отколкото си бе представял. Стефани Нел беше безработна, а единственият й покровител скоро щеше да е бивш президент на Съединените щати.

Люк стана от масата и пристъпи към прозореца. Охранителните прожектори, окачени под стрехите, хвърляха лилави сенки върху нападалия сняг.

— Ти каза, че мъжете в къщата споменали дневника на Талмидж, преди да ги убиеш — обърна се той към Сю.

— Така беше.

Което означаваше, че Москва знае и тази „тайна“.

— Знам със сигурност, че дневникът не беше в скривалището в къщата на Чарън — каза Люк.

— Но би могъл да е някъде другаде в имота — отбеляза Бегин.

— Кое те кара да мислиш така?

— Познавам Брад.

Люк се взря в очите му и разбра.

— Знаеш къде е, така ли?

— Мисля, че да. Той имаше и друго скривалище.

63

Малоун шофираше по второстепенните пътища. С Касиопея бяха тръгнали от Белия дом преди малко повече от час. Тайните служби бяха проследили колата със Зорин по джипиеса до една точка наблизо, където бе спряла. Сега би било чудесно да имаха дрон с камери за нощно виждане, но при тези атмосферни условия това беше почти невъзможно. Бяха навлезли в зимна буря, мокър сняг полепваше по предното стъкло, фаровете на колата с мъка пробиваха вихрушката от снежинки пред тях.

— Очертава се гадна нощ — каза Касиопея от седалката до него.

Той все още беше объркан след срещата с новия президент. Очевидно Уорнър Фокс не беше идиот — все пак се бе преборил успешно за най-влиятелния политически пост в света. Предложението му да не правят нищо прибързано, докато не са сигурни, също звучеше разумно, но отказът му да премести клетвата вече намирисваше на дребнава заядливост, високомерие или идиотизъм. Трудно беше да се каже кое от трите.

Двамата с Касиопея бяха получили подробен инструктаж от Стефани и Даниълс; преди малко от Тайните служби ги бяха уведомили, че Зорин и Кели са се отбили от шосе 95 на запад в посока Вирджиния. Сега отиваха на среща с агентите, които бяха следили руснаците през повечето време следобед.

— Трябва да приключим с тях още тук — каза Малоун. — Докато нещата са под контрол.

Това беше единственото им предимство. Зорин нямаше представа кой го следи, а най-малко подозираше американеца, който би трябвало вече да е мъртъв.

Бяха успели да хапнат набързо и да си вземат по един душ, а Малоун дори се бе избръснал, всичко това с любезното съдействие на Белия дом. Касиопея също изглеждаше освежена. Поне бяха отново заедно в изпитанията и това му допадаше.

— И ти, и аз гледаме да не изпадаме в емоционални състояния — каза му тя.

Което си беше вярно.

— И така, какво ще кажеш да се споразумеем: отсега нататък никакви номерца. Между теб и мен. Съгласен?

— Дадено.