XIV колония

През лятото на 1898 г. Съединените щати водиха война с Испания. Тя продължи повече от три месеца и половина и завърши с победа на Америка. Обединеното кралство запази неутралитет, но оттогава проявява все по-голяма загриженост по отношение на Съединените щати. Собствеността и контролът върху изграждащия се Панамски канал допълнително обтяга отношенията. Америка се очертава като глобална сила, с мощно присъствие в океаните на планетата, а Обединеното кралство, което понастоящем разполага с най-голямата армия и най-могъщия военноморски флот в света, се бои от тази конкуренция.

В продължение вече на десетилетия американско-канадските отношения са обтегнати от тлеещия граничен спор в северозападния регион. Конфликтът се усложнява допълнително от откритото в Юкон злато. Обединеното кралство тъкмо излиза от една скъпоструваща война в Южна Африка и засега не проявява желание да предоставя на канадците допълнителна военна помощ. И САЩ, и Канада са придвижили войски към района на Юкон.

Настоящият секретен документ е възложен от Министерството на войната и в него се излага в детайли планът за евентуална военна инвазия в Канада. Поглъщането на територията й по ненасилствен път определено е за предпочитане, но Канада се смята за ценна съставна част от Британската общност, която Великобритания определено би била склонна да брани. С покачването на напрежението между Съединените щати и Обединеното кралство Канада придобива все по-жизнена стратегическа важност за националната сигурност на Америка. В последно време военните ни успехи зад граница и присъединяването на нови територии в Тихия океан и Карибите подхранват интереса към разширяването ни на север.

Следващите страници съдържат подробен анализ наред с всички данни, имащи отношение към една военна операция срещу Канада. Но ето най-напред в резюме предлагания план:

(1) Удар срещу Бермуда, който да елиминира острова като евентуален изнесен пост за снабдяване на Кралския военноморски флот;

(2) Превземане на Халифакс. Макар в последно време да са били изградени нови отбранителни съоръжения във и около пристанището, въоръжението им си остава морално остаряло. Без Бермуда това пристанище ще се оформи като главна входна врата за британските подкрепления;

(3) Осигуряване на входни пунктове откъм запад. Тук целта е да се прекъснат съобщителните връзки с Източна Канада и да се предотврати пристигането на подкрепления от Австралия, Нова Зеландия и Индия. Същата разруха както в Халифакс се наблюдава и на западното канадско крайбрежие, при Ескуимолт, където американски сухопътни части лесно биха могли да направят десант. При подробен оглед на място се установи, че тази бивша британска база е зле оборудвана и с недостатъчна жива сила, а пристанищните й съоръжения са в ужасно състояние;

(4) В допълнение пристанищата на Ярмът, Сейнт Джон, Квебек Сити, Принц Рупърт, Ванкувър, Виктория, Чърчил, Три Ривърс, Уиндзър и Ню Уестминстър трябва също да бъдат превзети или да им се наложат блокади;

(5) Първоначалният десантен удар следва да прекъсне всякакви железопътни комуникации с установяване на един фронт в Мейн, на втори в Монтана и на трети — нагоре през Големите езера до превземане на каналите, свързващи река Сейнт Лорънс;

(6) Контролът върху Големите езера и река Сейнт Лорънс е жизненоважен, но мостът при Корнуол предлага най-бързия начин за превозване на жива сила и оборудване на север през границата;

(7) Голямата северна железопътна линия, свързваща Квебек със Западните територии, трябва също да бъде овладяна. Това включва и терминала на Тихия океан при Принц Рупърт. От военна гледна точка тези железопътни линии са отлични транспортни артерии. Веднъж превзети, канадските фермери от прериите по протежението им може да бъдат убедени да търгуват само със Съединените щати. Това би отслабило канадската икономика чрез недостиг на храна;

(8) Пътищата също трябва да бъдат поставени под контрол. Макар в страната да има огромни пространства, особено на север, които са практически без шосета, в южните си части територията е добре обхваната в шосейна мрежа. Налице са около 150 000 километра пътища, повечето класифицирани като такива с чакълена, асфалтова или бетонна настилка. Пътищата с чакъл изискват тежка поддръжка, особено през пролетния сезон.

Пълният план предвижда възможна контраофанзива, при която канадски и британски войски да нахлуят в Нова Англия, а други военни операции да бъдат насочени към Мичиган, Пенсилвания и Тихоокеанското крайбрежие, като идеята би била да се осъществи атака на колкото се може повече фронтове. Най-ефективният начин да се парират тези ходове е канадските и/или британските сили да бъдат въвлечени дълбоко в американска територия, с което да се отдалечат от тиловите си части, да се пренапрегнат съобщителните им линии и в крайна сметка да бъдат изолирани.