XIV колония

— Руското правителство също ще преживее известен хаос — каза тя. — Хората с парите там искат нещата да си останат каквито са си. Никой не мечтае за нов Съветски съюз.

Дани се обърна към Едуин.

— Държавният департамент да се заеме с въпроса. Искам становище кои поименно е най-вероятно да бъдат отстранени. Да се дадат съответните указания на ЦРУ и да се види дали те не долавят нещо. След като така и така сме предупредени, по-добре е да не ни хванат неподготвени.

Едуин кимна и излезе.

— Утре ще има голямо парти тук — каза Стефани.

— На мен, слава богу, ми е за последно. В момента разполагат камерите в Синия салон. Няма да трае дълго. Може би половин час. Ще има малък прием за важните хора в десет и половина. Всички си тръгват оттук в един.

— Тогава руснаците разполагат с два часа и половина, през които да приведат в действие сценария на „Мат в два хода“?

— Всъщност, не. Фокс и вицепрезидентът му пристигат чак в единайсет и половина. Така че се събират най-много деветдесет минути, за които да мислим. Но идеалният момент е точно в дванайсет. Всички ще бъдат събрани на сцената.

Стефани знаеше, че тържествата в града започват едва в понеделник, с публичната церемония по обед. След като слезеше от подиума, току-що произнесъл първото си обръщение към нацията като президент, Фокс щеше да влезе в зданието на Капитолия, за да подпише документите, номиниращи членовете на кабинета му за одобрение от Сената. След което щеше да обядва с ръководството на Конгреса, преди да вземе участие в тържествения парад за встъпването си в длъжност. За вечерта бяха насрочени празнични балове, като президентът и вицепрезидентът щяха да обикалят от място на място, за да се включат в тях.

— След като си тръгнат от тук, вече няма да има никакво значение. Всички ще се пръснат в различни посоки. Не. Слабото ни място е утре по обед. Къде е Люк?

Тази рязка смяна на темата свари Стефани неподготвена.

— Проверява някои подробности около Братството на Синсинати — отвърна тя. — Зорин е имал причина да прати тук Аня Петрова.

— Което повдига един вълнуващ въпрос — отвърна Дани. — Какво общо има един двестагодишен клуб, основан още след Войната за независимост, със Съветския съюз?

59

Люк седеше до кухненската маса. Чайникът на печката вдигаше пара. Сю беше седнала до него и той се питаше каква ли част от всичко това тя вече знаеше и кое ли бе ново за нея. Някои предишни коментари издаваха, че е нещо повече от пасивен наблюдател. В другите стаи бе видял няколко семейни снимки — само баща и дъщеря, което го накара да си мисли, че Бегин по-скоро е разведен, отколкото вдовец.

Стрелките на старинния месингов часовник на стената наближаваха 5:00. Денят бе минал бързо. От притъмнялото небе навън се сипеше дребен снежец, прозорците потракваха от вятъра. Огънят в камината догаряше. Бегин донесе чайника до масата и им наля по чаша гореща вода. Люк обичаше зелен чай. Пиеше го по войнишки — без захар, сметана и други глезотии. За негова радост, Бегин имаше такъв.

Домакинът седна при тях на масата. На плота пред тях бяха натрупани накуп книжата от кутията. Люк забеляза, че всяка папка беше запечатана поотделно във вакуумно фолио.

— Това може и да не ти се стори важно — започна Бегин, — но някои от нещата, свързани с братството, са важни, поне за мен. През целия си живот съм бил член. Един от моите прадеди се е бил във Войната за независимост и е наш основател.

— Ти първият от рода ли си, който е избран за лидер?

— Точно така.

— Нека да позная: ти си и последният, освен ако дъщеря ти не роди син, тъй като при вас не се допуска да членуват жени.

— Винаги ли си такъв досадник? — попита Сю.

— Само когато се будалкат с мен, което ми се струва, че и двамата правите.

— Питър Хедлънд ти е казал за Четиринайсетата колония — каза Бегин.

Люк кимна.

— Америка е планирала да завладее Канада. Но това е било много отдавна. На кого му пука сега?

— На нас.

Бегин неволно бе повишил глас. Люк го остави да говори за ситуацията веднага след Войната за независимост, за младата държава, родена в размирици, за отсъствието на изявени лидери, за несъществуващата икономика, за пълното отсъствие на синхрон и централизация в управлението на държавните дела. Офицери и войници били изпращани по домовете си без заплащане за годините вярна служба. Говорело се за нова революция, за гражданска война.

В такива смутни времена се появило Братството на Синсинати, сформирано за пръв път през 1793 г. Отначало никой не му обръщал внимание. Но когато негови клонове се създали във всичките тринайсет щата, а авоарите му набъбнали на 200 000 долара, хората започнали да се плашат. Братството имало повече пари от цялата държава, а самоорганизирането на войници било сигнал за тревога. Пък и обстоятелството, че членството се предавало по мъжка линия, подозрително намирисвало на зараждане на нова аристокрация и класово деление.