XIV колония

Още с влизането си в къщата Люк бе впечатлен от старомодния уют вътре. Беше на два етажа, поне по сто и петдесет квадрата всеки. Бегин подпря пушката си до едно кресло и коленичи пред камината, за да запали огън. Скоро ярки пламъци близнаха подпалките, после се прехвърлиха на разцепените пънове; оранжева светлина обагри дневната.

— Исках да изчакам, докато пристигнете — каза той. — Навън е студено.

Освен това валеше, но не беше там въпросът.

— Дъщеря ти ми каза, че снощи си тръгнал от къщи, за да дойдеш тук — започна Люк. — Едва ли е съвпадение.

— Нямах представа, че някакви хора ще нахлуят в дома ми.

— Не съм казвал, че имаш. Но докато сме на темата, разкажи ми за дневника на Талмидж.

Сю беше отишла до прозорците и гледаше навън през процепите на спуснатите щори. Сякаш беше на пост, което го тревожеше.

Люк свали палтото си.

— Това е един кошмар — отвърна Бегин, — който се надявах, че отдавна е приключил.

— Може би не се изразих ясно. Трябва ми информация, и то веднага.

— Какво ще направиш? — обади се Сю. — Ще ни арестуваш ли?

— Защо не? Да започнем с тримата, които си убила. Нека съдебните заседатели решат дали е било самозащита, или не. Докато това се изясни, с кариерата ти в армията е свършено.

— Няма нужда от заплахи — каза Бегин.

— Кое беше толкова важно, че Питър Хедлънд се опита да го запази? И какво си копал отвън?

— Господин Даниълс…

— Наричай ме Люк — каза той.

Бегин го изгледа.

— Господин Даниълс, това ни създава сериозни затруднения. Намесва се братството, а там всичко е поверително. Аз съм главата на организацията. И й дължа цялата си лоялност.

— В такъв случай бъди готов да даваш обяснения на ФБР, на Тайните служби и на ЦРУ, които ще те разпитват и ще изземат целия ви архив.

Той му даде няколко секунди да осмисли чутото.

— Татко, кажи му всичко — обади се Сю. — Няма смисъл от повече тайни. Виж докъде си се докарал.

Бегин изгледа дъщеря си. Това бе първото нещо, казано от нея, с което Люк бе съгласен. Може би най-после бе готова да приеме реалността. След всяко опиянение идва отрезвяване, а да убиваш хора никога не е лесно.

Неговият домакин му направи знак да го последва към една врата и мина пръв през нея. Озоваха се в продълговата тясна кухня с прозорци, обърнати към залива. Вдясно се преминаваше към малко помещение, от което стъклена врата водеше навън. Вятър свиреше във фугите й; дъждът барабанеше по стъклото. В дома на родителите му в Тенеси имаше такава стая, където да си оставят калните ботуши след ходене из градината.

Върху пода от дъски бяха застлани вестници, а отгоре имаше пластмасова кутия със спечена по нея кал.

— Току-що я изкопах — каза Бегин.

Люк се наведе и повдигна капака. Вътре имаше вързоп, увит в полупрозрачно найлоново фолио. По форма приличаше на купчина книги или папки с документи.

— Какво е това?

— Тайните, които Питър Хедлънд искаше да опази.

58

Стефани седна на един от столовете около овалната маса в залата за заседания. Като нейния стол бяха още деветнайсет, но не всички бяха заети. Присъстваха сегашният и новоизбраният президент, бъдещият министър на правосъдието, както и изпълняващият тази длъжност — Брус Личфилд. А също и Едуин Дейвис, Котън и Касиопея; тя се зарадва да ги види.

Нямаше време за любезности. От колата бе дошла направо тук.

Знаеше историята на тази маса, закупена от Никсън и оставена в дарение на Белия дом. Президентът винаги седеше в центъра на овала, срещу вицепрезидента, с гръб към Градината с розите; неговият стол беше с няколко сантиметра по-висок от останалите. Столовете на членовете на кабинета бяха подредени според датата на създаване на съответното министерство, като най-старите бяха най-близо до президента. Всяка администрация избираше портрети на държавници, които да красят стените; предназначението им бе да носят вдъхновение. Сега Хари Труман, Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Теодор Рузвелт ги гледаха от стената. Но тя знаеше, че съставът най-вероятно ще се промени през следващите седмици.

В отсъствието на вицепрезидент новоизбраният президент Фокс заемаше стола срещу Дани. Всички останали бяха насядали откъм страната на шефа си. С влизането си Стефани се насочи към страната на Дани. Личфилд беше между нея и президента, докато Котън и Касиопея предпочетоха неутралната територия.

След като минаха взаимните представяния, Фокс заговори:

— Казахте, че въпросът не търпял отлагане.