XIV колония

— В такъв случай, действайте — каза Фокс. — Вършете си работата. Но за нищо на света не можем да отлагаме или променяме церемонията, докато не получим доказуема заплаха. Предполагам, че не бихте оспорили логиката на думите ми. Освен това утре всичко ще се случи тук. Има ли по-безопасно място?

Тя знаеше какво има предвид.

Конституцията повеляваше мандатът на отиващия си президент да приключи по обед на 20 януари. Обикновено това не беше проблем. Церемонията се провеждаше на публично място, до Капитолия, върху специално издигната сцена, и се гледаше от милиони. Но когато 20 януари се падаше в неделя, нещата от доста време насам бяха различни. Новият президент и вицепрезидентът полагаха клетва в неделя, както се предвиждаше по Конституция, след което на следващия ден се провеждаше публична церемония, включваща повторното полагане на клетвата.

— Проверих — каза Фокс. — След хиляда деветстотин трийсет и седма година, когато влиза в сила Двайсетата поправка, досега три пъти клетвата е била в неделя. Утре е четвъртият. Нямам власт над календара, нито мога да променям Конституцията. Мога само да се придържам към плана. Така и ще направя, освен ако междувременно не се разкрие нещо драстично.

— Правиш грешка — каза Дани.

— Ако допуснем, че си прав обаче. Ако не си и аз се съобразя с теб, ще изглеждам като глупак, че съм те послушал да гоня призраци. Не се съмнявам, че ме разбираш. И, между другото, ти не си особено популярен сред поддръжниците ми. Но ето какво ще направя. Брус, изготви ми една справка за Двайсетата поправка и Закона за предаване на президентските правомощия. Така, ако тази заплаха се окаже реална, ще можем да вземем информирано решение.

Личфилд кимна.

— Междувременно останалите продължавате да работите по задачите си — нареди Фокс. — Нека да видим какво ще стане. Нужна ми е повече информация, за да предприема нещо. Все още имаме време да внесем някои промени, ако се наложи.

Фокс блъсна стола си назад и двамата с бъдещия министър на правосъдието се изправиха.

Дани посочи с пръст Личфилд.

— Този можеш да го вземеш със себе си. Само като го гледам, и ми се повдига.

Брус стана от стола си.

— Но преди да си тръгнеш — продължи Дани, — искам да поправиш една грешка.

Личфилд погледна към Фокс.

— Какво го гледаш, дявол да те вземе? — каза Дани. — Не си мисли, че не мога да те уволня тук! Така и ти ще станеш за малко център на внимание. Представете си само пресконференцията.

Репортерите, акредитирани към Белия дом, бяха от друга порода — интелигентни и упорити професионалисти в занаята. Последното нещо, което би допуснал един новоизбран президент, бе да им попадне на мушката в навечерието на встъпването си в длъжност.

Фокс примирено кимна в знак на съгласие.

Личфилд се обърна с лице към Стефани.

— Възстановена си на длъжност.

После бръкна в джоба си, извади служебната й значка, заобиколи разделящите ги няколко стола и й я подаде.

След което тримата мъже излязоха от заседателната зала.

— Аз му наредих да ти я донесе — каза президентът.

— Добре че живея в Дания — обади се Малоун. — Тия хора са глупаци.

— Онова, което поискахте от тях, беше напълно разумно — каза Едуин — с оглед на евентуалната заплаха.

— Първото нещо, което държи да знае всеки каскадьор, преди да скочи на покрива на движещ се автомобил, е кой седи зад волана — каза Дани. — Фокс дойде, за да научи това, и е прав в едно: нямаме грам доказателство. Когато последно се поинтересувах, Зорин и другарчето му още се движеха на юг по шосе деветдесет и пет. Идват насам, но къде точно отиват и какво ще търсят?

— Утре всички ще са на едно място — каза Едуин. — Новоизбраният президент, вицепрезидентът, председателите на Камарата и на Сената, плюс членовете на кабинета, с изключение на един. Всички ще са тук точно в дванайсет на обед. Нека приемем, че се случи немислимото и всички бъдем вдигнати във въздуха, в такъв случай определеният за правоприемник поема властта.

— Кой е той? — попита Дани.

Стефани знаеше, че началникът на президентската канцелария взема това решение.

— Министърът на транспорта.

— Него го бива да строи шосета, но не разбира как се управлява държава — каза Дани. — Да не говорим за конституционните проблеми, които повдига този закон за президентските правомощия. Разпоредих да ми направят справка.

— Личфилд?

— Не, по дяволите. Правните съветници на Белия дом. Двайсетата поправка и законът за предаване на властта са катастрофа. Ако гръмне бомбата, още няма да се е разсеял димът, и ще почнат съдебни дела, политически боричкания, хаос.

— Да не говорим, че СВР ще допринася към хаоса чрез своя масирана кампания за дезинформация — допълни Стефани. — Освен това имаме и едно допълнително усложнение.

Тя разказа на Котън, Касиопея и Едуин за срещата си с Ишмаел.

— Той е сигурен, че бомбите съществуват. Но ние нямаме никакъв начин да потвърдим това със сигурност.

— Засега — обади се Котън. — Но Зорин идва насам. Двамата с Кели отиват при тях.