XIV колония

Официално Съединените щати никога не прибягваха до убийства, но реалността беше доста различна. Това си беше част от играта.

— Какво искате от нас?

— Да спрете Александър Зорин.

— Знаете ли какво планира?

— Знаем какво иска.

— А именно? — Тя искаше да го чуе от него.

— Предстоящото встъпване в длъжност на президента да е най-запомнящото се в историята. Не му позволявайте да го направи.

Най-после потвърждение за ендшпила.

През последните години много се говореше за нова Студена война. Всички бяха на мнение, че ако се стигнеше до такава, тя щеше да се води с пари, петрол и главно с пропаганда в социалните медии. Полуистини, подплатени с точно толкова доказателства, колкото да звучат интригуващо и убедително. В днешно време това не беше никак трудно. Интернет и денонощните новинарски канали бяха променили всичко. Старите правила ги нямаше. Беше практически невъзможно да се поддържат големи затворени общества. Китай се бе провалил мизерно в това направление.

Някога Съветите си бяха мислили, че най-доброто средство е желязната дисциплина, че могат да надвият света просто като държат на своето и никога не се огъват. За тяхно съжаление, тази философия също се бе провалила.

Стефани не искаше да задава този въпрос, но се налагаше:

— Кога ще действат?

Той допуши цигарата си и запрати фаса встрани.

— Въпрос на часове. Нужно е да се извършат някои приготовления. Би било най-добре, ако това се представи като вътрешна борба за власт, дискредитираща и мъртвите, и оживелите. Ако се пипа умело, те ще се самоизядат.

— А вие и вашите благодетели ще продължите да трупате пари.

— Капитализъм в най-чист вид. Не виждам какво против може да има някой тук.

— Дали Зорин е надушил нещо?

— Фанатиците са на мнение, че да. Когато се е свързал с Вадим Белченко, е привлякъл вниманието им. Те следят изкъсо архиварите, а този особено. И изпращат военните да убият Белченко в Сибир. Успяват да го отстранят, но вашият агент оставя след себе си петима мъртви руснаци, от които трима военни, в онази дача до Байкал. Да се надяваме, че още е в такава форма. Ще му потрябва, за да спре Зорин.

— Тук има ли скрити ядрени бомби?

Мъжът се усмихна.

— Знам, че Осин ви е казал за тях. Нищо лошо. Вие трябва да знаете. Това му беше ценното на Андропов. При цялото си перчене той знаеше, че СССР ще загуби идеологическата и икономическата война със Запада, освен ако не се предприемат драстични мерки. И той ги предприе. С операцията, чийто последен етап е „Мат в два хода“. Всички си мислеха, че и тя, както и Андропов са отдавна забравени. Но ето че той възкръсна от гроба, за да сее хаос. Така че, да, оръжията са тук.

Участието в заговори не беше по вкуса на Стефани. Но човекът, седнал до нея, не блъфираше. Неговите благодетели бяха работили твърде дълго и твърде усърдно, за да позволят на някакви идиоти да им отнемат всичко, следователно щяха да действат със или без нея. О, да, в Москва определено щеше да има погребения. Но можеше и тук да се стигне до такива.

Аня Петрова вече беше мъртва.

Но колко ли още щяха да я последват?

— СВР са се опитали да очистят Зорин в Канада — каза тя. — Колко знаят фанатиците в правителството ви?

— Чувам, че доста. Имат пълен достъп до секретните архиви на КГБ, включително до личните документи на Андропов. Когато Зорин отведе със себе си Белченко на изток, а вашият агент бе допуснат да влезе в страната, се предизвика тревога. Изглежда, че те вече са знаели за плана на Андропов, но не и за пълните му възможности. Така че са поровили и са открили името на Джейми Кели. Тогава са решили да убият Зорин и Белченко, за да не изтича повече информация. Вашият агент осуети опита им да елиминират Зорин във въздуха, което би приключило въпроса. Това никак не ги е зарадвало. Сега са тук, за да скрият всички следи, което включва и премахването на Зорин, Кели и вашия човек. Така че бъдете подготвени.

— Знаят ли къде са бомбите?

Той поклати глава.

— Това е единственото ви преимущество. На тях им е нужен Кели, за да ги отведе до скривалището. Както и на Зорин, между другото.

Тя бе чула достатъчно и стана от пейката.

— Ще държим нещата под контрол.

— Поглеждайте към телевизора. От новинарските канали ще разберете, когато нещата от другата страна се раздвижат.

Стефани тръгна да си ходи.

— Да ви закарам до хотела? — подвикна той след нея.

При мисълта за това стомахът й се преобърна.

— Благодаря, ще се оправя и сама — каза тя.

И се отдалечи с бързи крачки.

57

Люк слезе от колата и последва Сю Бегин. Бяха пътували два часа на изток, към Анаполис, откъдето бяха завили на юг, покрай бреговата ивица на залива Чесапийк. Сю бе мълчала почти през цялото време и той бе решил да я остави насаме с мислите й. Инстинктът и тренингът му подсказваха да не разкрива пред нея твърде много; той й бе подхвърлил откъслечни факти главно за да види реакцията й.

Каквато нямаше.

От Белия дом бе получил уверения, че Тайните служби ще почистят къщата на Бегин, за да не останат следи от трите трупа.