Читаем Властелинът на пръстените полностью

— Знам — каза Фродо и смутено се разсмя. — Все едно, ужасно се плаша от Чудоум и кучетата му. Открай време заобикалям тоя чифлик. Когато бях още хлапе и живеех в Бренди-палат, старият на няколко пъти ме хвана, че му берях гъбите. Последният път ме напердаши, отведе ме при кучетата и рече: „Слушайте, момчета, ако тоя млад нехранимайко стъпи още веднъж в нивите ми, можете да го изядете. Изпроводете го сега!“ Гониха ме чак до Сала. Така и не се оправих от тоя страх… макар че, да си кажа правичката, псетата си знаеха работата и не ме докоснаха.

Пипин се разсмя.

— Е, време е да се престрашиш. Особено щом се връщаш да живееш във Фуков край. Всъщност старият Чудоум е голям добряк… стига да не му пипаш гъбите. Хайде да тръгнем по пътя, така няма да нагазим из нивите. Ако го срещнем, остави всичко на мен. Той е приятел с Мери и навремето бях редовен гост тук.

Те закрачиха по пътя и постепенно иззад дърветата отпред се показаха покривите на голямата къща и стопанските постройки. Чудоумовци, Меконоговци от Стъблино и повечето обитатели на Мочурището предпочитаха да живеят в къщи; висока стена обикаляше чифлика, съграден от масивни тухли. Пътят спираше пред голяма дървена порта в зида.

Тъкмо наближаваха, когато оттатък се раздаде страховит лай и нечий мощен глас изрева: „Дръж! Зъб! Вълк! Насам, момчета!“

Фродо и Сам мигом се заковаха, а Пипин пристъпи още няколко крачки. Портата се открехна, три огромни кучета изхвръкнаха на пътя и с яростен лай се нахвърлиха върху пътниците. На Пипин не обърнаха внимание, ала Сам трябваше да се свие край стената — два песа вълча порода го душеха подозрително и щом помръднеше, започваха да ръмжат. Настръхнал и озъбен, най-едрият и хищен звяр спря пред Фродо.

Иззад портата се появи набит, широкоплещест хобит с кръгло червендалесто лице.

— Здрасти! Здрасти! Кои сте и що щете тук? — запита той.

— Добър ден, господин Чудоум! — каза Пипин. Фермерът го погледна внимателно.

— Я! Да пукна, ако това не е нашият Пипин, господин Перегрин Тук, искам да кажа! — провикна се той и намръщената му физиономия цъфна в усмивка. — Доста длъжко не съм ви виждал насам. Имате късмет, че ви познавам. Тъкмо се бях наканил да насъскам кучетата по чужденците. Чудновати работи стават днеска. Е, вярно, от време на време насам броди странен народ. Много сме близко до Реката — добави той, клатейки глава. — Ама тоя тип беше най-чуждият чужденец, дето някога ми е попадал пред очите. Не, докато съм жив, втори път няма да го пусна през нивите си.

— За какъв тип говориш? — запита Пипин.

— Значи не сте го видели? Преди малко мина по пътя към шосето. Смахнат чешит, и въпросите му едни смахнати. Но защо не влезете вътре да поприказваме на спокойствие? Тъкмо съм наточил малко от хубавото пиво, ако не възразяват приятелите ви, господин Тук.

Явно бе, че ако не го пришпорват, фермерът ще им каже повече, затова тримата приеха поканата.

— Ами кучетата? — тревожно запита Фродо. Фермерът се разсмя.

— Те няма да ви закачат… докато не им кажа. Насам, Дръж! Зъб. Долу! — викна той. — Долу, Вълк!

За голямо облекчение на Фродо и Сам кучетата се отдръпнаха и ги оставиха да минат. Пипин представи приятелите си.

— Господин Фродо Торбинс — каза той. — Може да не си го спомняш, но навремето живееше в Бренди-палат.

При името Торбинс фермерът се сепна и прониза Фродо с бърз поглед. За миг Фродо помисли, че се е сетил за крадените гъби и ще насъска кучетата по него. Но Чудоум го хвана за ръката.

— И това ако не е чудо! — възкликна той. — Господин Торбинс ли бил? Влизайте! Трябва да поговорим.

Влязоха в кухнята и насядаха край широкото огнище. Чудоум домъкна огромна кана бира и наля в четири тежки халби. Пивото се оказа добро и така Пипин бе напълно утешен за отклонението от „Златният костур“. Сам отпиваше с подозрение. По природа си беше недоверчив към хобитите от други краища на Графството, пък и не бе склонен да се сприятелява набързо с някой, който е пердашил господаря му, независимо преди колко години.

След някоя и друга приказка за времето и земеделските прогнози (не по-лоши от обичайното), Чудоум остави халбата и огледа гостите си един по един.

— Значи, господин Перегрин — каза той, — чудя се откъде ли идвате и накъде сте се запътили? На гости ли ми бяхте тръгнали? Щото ако е тъй, значи сте минали покрай портата, без да ви видя.

— Не — отвърна Пипин. — Да си признаем, щом и без това се сещаш, навлязохме в коловоза от другата страна. Минахме през нивите ти неволно. Бяхме се залутали из гората около Горски дом и искахме да пресечем напряко към Сала.

— Ако сте бързали, по-добре да бяхте взели пътя — каза фермерът. — Но не това ме тревожи. Ваша воля да бродите из землището ми когато ви хрумне, господин Перегрин. И вие, господин Торбинс, макар да ми се чини, че още обичате гъбите — разсмя се той. — Е, да, не съм забравил това име. Още помня времето, когато младият Фродо Торбинс беше най-страшният хаймана на Фуков край. Но не ми е за гъбите. Тъкмо преди да се появите, беше станало дума за Торбинс. За какво мислите, че ме разпитваше оня смахнат чешит?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука