Властелинът на пръстените

Мери поведе понито си по мостчето към сала. Останалите го последваха. Щом минаха всички, Мери пое дългия прът и бавно се оттласна от брега. Широк и бавен, Брендивин течеше пред тях. Отсрещният бряг беше стръмен и над пристана се виеше пътека. Нейде там примигваха светлинки. По-нататък се мержелееше Фуков хълм и по него, през блуждаещия покров на мъглите, сияеха многобройни червени и жълти кръгли прозорчета. Това беше Бренди-палат, отколешен дом на Брендифуковци.

Много, много отдавна Горхендад Старофук — глава на рода Старофукови, един от най-древните родове в Мочурището, пък и в цялото Графство — прекосил реката, тогавашната граница на страната откъм изток. Той изградил (и издълбал) Бренди-палат, променил името си на Брендифук и се заселил като владетел на една същинска независима държавица. Родът му растял ли, растял, тая плодовитост продължила след кончината на Горхендад, докато целият нисък хълм бил покрит от Бренди-палат с неговите три парадни входа, множество портички и стотина прозорци. Тогава Брендифуковци и многобройните им васали почнали да копаят, а сетне и да строят из цялата околност. Така възникнал Фуков край — гъсто населена ивица между реката и Старата гора, един вид колония на Графството. Главното село бе Фукови оврази, струпано по бреговете и склоновете оттатък Бренди-палат.

Хората от Мочурището дружаха с фуковяните, а фермерите между Стъблино и Камъшево все още признаваха властта на Господаря на Палата (както наричаха главата на Брендифуковия род). Но повечето жители на старото Графство смятаха фуковяните за чудаци и едва ли не чужденци. А всъщност те не се отличаваха много от хобитите в останалите четири околии освен в едно отношение — обичаха лодките и някои даже умееха да плуват.

Първоначално страната им не била защитена откъм изток, но те създали там ограда от дървета и бодливи храсти, наречена Високия плет. Посаден преди много поколения, сега той бе достигнал внушителни размери под непрестанните грижи на фуковяните. Простираше се по широка дъга от Моста на Брендивин чак до Свършиплет (където Върбоструйка напускаше гората и се вливаше в Брендивин) — над двайсет мили от край до край. Но, разбира се, това не бе достатъчна защита. На много места плетът опираше досами гората. Щом се мръкнеше, фуковяни залостваха вратите си, а това също не бе обичайно за Графството.

Салът бавно се носеше по водата. Брегът на Фуков край наближаваше. Единствен от цялата група, Сам никога не бе прекосявал реката. Странно чувство го обхвана, докато бавното, бълбукащо течение се плъзгаше край него: старият му живот оставаше назад, в мъглите, мрачни приключения го чакаха напред. Той се почеса по главата и за момент изпита мимолетното желание господин Фродо да бе останал да си живее мирно и тихо в Торбодън.

Четиримата хобити слязоха от сала. Мери го привързваше, а Пипин вече водеше понито нагоре по пътеката, когато Сам (който гледаше назад, сякаш за да се сбогува с Графството) дрезгаво прошепна:

— Погледнете назад, господин Фродо! Виждате ли нещо? Под далечните фенери на отсрещния бряг едва се различаваше тъмен силует, подобен на забравен черен вързоп. Стори им се, че той се раздвижва, шари напред-назад, сякаш диреше нещо по земята. После пропълзя или изтича приведен назад, към мрака отвъд лампите.

— Това пък какво беше? — възкликна Мери.

— Нещо, което ни преследва — каза Фродо. — Но сега не питай повече! Да се махаме незабавно!

Те се втурнаха по пътеката нагоре. Когато се обърнаха, отвъдният бряг бе потънал в мъгла и не се виждаше нищо.

— Слава богу, че не държите лодки на западния бряг! — каза Фродо. — Може ли кон да прекоси реката?

— Който иска, може да мине двайсет мили на север до Моста на Брендивин… или да преплува — отвърна Мери. — Обаче досега не съм чувал кон да е преплувал Брендивин. Какво общо имат конете с тая история?

— После ще ти кажа. Веднъж да се приберем, пък тогава ще приказваме.

— Добре! Двамата с Пипин знаете пътя; аз ще избързам да предупредя Шишко Болгер, че пристигате. Ще се погрижим за вечеря и прочие.

— Ние хапнахме у Чудоум — каза Фродо, — но можем да се справим с още една вечеря.

— Хубаво! Подай ми тая кошница — рече Мери и препусна напред в мрака.

От Брендивин до новия дом на Фродо в Щурчов дол имаше доста път. Заобиколиха отдясно Фукив хълм с Бренди-палат и в покрайнините на Фукови оврази излязоха на главното шосе на Фуков край, водещо на север, към Моста. Като повървяха по него половин миля, надясно се отклони неравен селски път. Около две мили криволичиха по него из местността.