Читаем Властелинът на пръстените полностью

— Добре, братовчеде! Засега си пази тайната, щом ще се правиш на загадъчен. Но какво да правим междувременно? Ще ми се да похапна и да пийна нещо, но май ще е по-добре да се махаме оттук. Твоите приказки за конници, душещи с невидими носове, съвсем ме разстроиха.

— Да, мисля, че трябва да потегляме — каза Фродо, — но не по друма… да не би конникът да се върне или някой друг да го последва. Днес ще трябва да отхвърлим повечко път. До Фуков край има още много мили.

Когато отново поеха, бледите сенки на дърветата се бяха разтегнали по тревата. Сега се придържаха на един хвърлей камък вляво от пътя и използваха всяко възможно прикритие. Но това ги забавяше, защото тревата беше избуяла и туфеста, а дърветата започваха да се събират на гъсталаци.

Червеното слънце се спусна отвъд хълмовете зад тях, настъпи вечерта и едва тогава те се върнаха към друма в края на дългата равнина. Няколко мили пътят бе вървял право, но тук се отклоняваше наляво и слизаше в низините на Йейл, за да продължи към Стъблино; една пътека се отделяше надясно, лъкатушеше през старата дъбова гора и отиваше към Горски дом.

— Тъкмо път за нас — каза Фродо.

Близо до кръстопътя откриха грамадно корубесто дърво — то бе още живо и разлистено по вейките, израсли около чекорите от отдавна прекършени клони. Откъм невидимата от пътя страна широка пукнатина откриваше достъп до хралупата. Хобитите пропълзяха вътре и седнаха върху постилката от сухи листа и прогнило дърво. Отмориха се и похапнаха, като разговаряха тихичко и навремени се ослушваха.

По мръкнало изпълзяха от хралупата. Западният вятър въздишаше в клоните. Листата шепнеха. Скоро пътят постепенно взе да потъва в здрача. Над дърветата пред тях една звезда изгря в тъмнеещото небе на изток. За да си вдъхват смелост, те крачеха рамо до рамо и стъпваха в крак. Малко по малко звездите се множаха, разгаряха се и тревогата напусна пътниците. Вече не се ослушваха за тропот на копита. Започнаха да си тананикат — хобитите имат такъв обичай, когато са на път и особено, когато нощем наближават дома си. В подобни случаи повечето хобити предпочитат песнички за вечеря или постеля, но тези тук подеха походна песен (макар, естествено, и тя да не бе лишена от намеци за вечеря и постеля). Билбо Торбинс бе пригодил думите към една мелодия, по-стара от хълмовете, и бе научил Фродо да я пее, докато се разхождаха по пътеките из долината на Рекичката и си говореха за Приключения.

Огнището е пълно с жар,леглото е под свода стар,но крачим, има сили в нас,че зад завоя в този часдърво ни чака, камък бялкоито друг не е видял.Дънер, цвете, лист, тревапак вървя! Пак вървя!Край реката — хълм голям.По-натам! По-натам!Или прикрива онзи рътвратичка тайна, дълъг път.Сега остават настрани,но пак ще минем, запомни,по път прикрит и съкровенкъм лунна нощ и слънчев ден.Плод и орех, трън и плет,по-напред! Все напред!Вир, долчинка, камънак,сбогом пак! Сбогом пак!Зад нас — домът, светът отпред,пътеки мамят ни отвред,сред мрака да ни поведат,дорде звездите заблестят.Зад нас — светът, домът — пред нас,за мирни сънища е час.Мрак, мъгли и нощен хлад,по-назад! По-назад!Лампа, огън и вечеря,и — в постеля! И — в постеля!

Песента свърши.

— А сега — в постеля! А сега — в постеля! — гръмогласно пропя Пипин.

— Тихо! — каза Фродо. — Май пак чувам копита. Тримата спряха изведнъж и застинаха безшумни като сенки на дървета. Ослушаха се. Някъде назад по пътя отекваха копита, но тропотът долиташе по вятъра — бавен и отчетлив. Пъргаво и тихо хобитите се измъкнаха от пътеката и изтичаха към дълбоката сянка на дъбовете.

— Да не се отдалечаваме много — каза Фродо. — Не желая да ме видят, но искам да разбера дали това е друг Черен конник.

— Добре! — съгласи се Пипин. — Само не забравяй, че може да ни подуши!

Тропотът наближаваше. Нямаха време да търсят по-добро скривалище от мрака под дърветата. Сам и Пипин приклекнаха зад един голям пън, а Фродо пропълзя няколко ярда към пътя. Виждаше го бледо-сив, като ивица чезнеща светлина сред гората. Високо горе звездите се рояха в мътното небе, но нямаше луна.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука