Властелинът на пръстените

Разговаряха за много неща, стари и нови. Фродо зададе на Гилдор безброй въпроси за събитията по широкия свят извън Графството. Вестите бяха предимно печални и злокобни: за надвисващия мрак, за войните на хората и бягството на елфите. Най-сетне Фродо зададе въпроса, който му тегнеше на сърцето:

— Кажи ми, Гилдор, виждал ли си Билбо, откакто ни напусна?

— Да — усмихна се Гилдор. — Два пъти. Точно на това място се сбогувахме с него. Но го видях и още веднъж, далеч оттук. Той не каза нищо повече за Билбо и Фродо замълча.

— Нито ме питаш, нито ми говориш за себе си, Фродо — каза Гилдор. — Но аз вече знам нещичко, а още повече мога да разчета по лицето ти и от мислите, скрити зад твоите въпроси. Ти напускаш Графството, ала се съмняваш дали ще откриеш онова, което търсиш, ще изпълниш ли онова, което си замислил, ще се завърнеш ли изобщо. Така ли е?

— Така е — отвърна Фродо, — но мислех, че тайната на моя път е известна само на Гандалф и верния ми Сам.

Той сведе очи към тихичко похъркващия Сам.

— От нас тайната не ще стигне до Врага — отсече Гилдор.

— Врага? — възкликна Фродо. — Значи знаете защо напускам Графството?

— Не знам по каква причина те преследва Врагът — отговори Гилдор — но усещам, че е по дирите ти… колкото и странно да ми се струва. И те предупреждавам: сега заплахата дебне пред теб, зад теб, от двете ти страни.

— Конниците ли имаш предвид? Боях се, че са слуги на Врага. Кои са в действителност Черните конници?

— Гандалф не ти ли каза?

— Нищо не спомена за подобни същества.

— Тогава мисля, че не бива да казвам повече — да не би ужасът да удържи стъпките ти. Защото ми се струва, че си потеглил в последния възможен миг, дори може би си закъснял. Сега трябва да бързаш, без да спираш и да се оглеждаш — Графството вече не ще те защити.

Не мога да си представя каква истина ще е по-страшна от твоите намеци и предупреждения — възкликна Фродо. — Разбира се, знаех, че ме чака опасност, ала не предполагах, че ще я срещна тук, в собственото ни Графство. Не може ли един хобит мирно и тихо да се разходи от Рекичката до Реката?

— Но това не е ваше собствено Графство — каза Гилдор. — Други са го обитавали преди хобитите; и нов народ ще се засели, когато хобитите изчезнат. Широкият свят ви обкръжава — можете да се оградите от него, но оградите ви не ще го удържат.

— Знам… и все пак този край винаги ми е изглеждал тъй сигурен и познат. Какво мога да сторя сега? Предвиждах да напусна Графството тайно и да се упътя към Ломидол, но ето че ме гонят по петите още преди да съм стигнал във Фуков край.

— Мисля, че не трябва да се отказваш от плана си — каза Гилдор. — Не вярвам пътят да се окаже прекалено тежък за твоя кураж. Но ако търсиш по-ясен съвет, ще трябва да питаш Гандалф. Аз не познавам причините за бягството ти, следователно не знам и с какви средства ще те нападнат преследвачите. Гандалф трябва да знае. Навярно ще го видиш, преди на напуснеш Графството?

— Предполагам. Но и това ме тревожи. Дълги дни очаквах Гандалф. Най-късно преди две нощи трябваше да дойде в Хобитово, ала не се появи. Сега се питам какво ли се е случило. Трябва ли да го чакам?

Гилдор помълча.

— Не ми се нравят тези новини — каза той най-сетне. — Не е на добро, щом Гандалф закъснява. Но казано е: не се бъркай в работите на вълшебниците, защото са лукави и гневливи. Избирай сам: да вървиш или да чакаш.

— Казано е още: не търси от елфите съвет, защото ще отвърнат и „да“, и „не“.

— Тъй ли било? — разсмя се Гилдор. — Елфите рядко дават необмислен съвет — съветът е опасен дар, дори между мъдреци, а и с него, и без него нещата могат да тръгнат зле. Но какво искаш? Ти не ми разкри всичко за себе си; как тогава да реша вместо теб? Ала ако дириш съвет, ще ти го дам заради дружбата ни. Мисля, че трябва да потеглиш незабавно, без отсрочка, а ако Гандалф не се появи преди това, ще те посъветвам още да не тръгваш сам. Вземи със себе си верни и сигурни приятели. Сега бъди благодарен, защото не дадох с охота този съвет. Елфите си имат свои работи и грижи и слабо ги засягат съдбините на хобитите и другите земни създания. Волно или неволно, пътищата ни рядко се кръстосват. В тази среща може да има нещо повече от обикновен случай, ала целта не ми е ясна и се боя да не би да кажа прекалено много.

— Благодаря от все сърце — каза Фродо, — но щях да се радвам, ако ми бе казал ясно кои са Черните конници. Приема ли съвета ти, може да не видя скоро Гандалф, а би трябвало да знам каква опасност ме преследва.

— Не ти ли стига да знаеш, че са слуги на Врага? — отвърна Гилдор.

— Бягай от тях! Не ги заговаряй! Те са смъртоносни. Не ме питай повече! Но сърцето ми вещае, че преди да дойде краят, ти, Фродо, сине Дрогов, ще знаеш за тия безмилостни създания повече, отколкото Гилдор Инглорион. Да те закриля Елберет!

— Но откъде да намеря смелост? — запита Фродо. — Тя ми е най-нужна.