Властелинът на пръстените

— Накъде ще тръгнем? — запита Боромир.

— Обратно към голямата зала — отвърна Гандалф. — Но идването ни дотук не бе напразно. Сега знаем къде сме. Както казва Гимли, това трябва да е залата на Мазарбул, а другата — двадесет и първата зала на Северния край. Следователно трябва да минем през източната арка и да слизаме надясно, на юг. Двадесет и първа зала трябва да е на Седмото ниво, тоест шест етажа над нивото на Портите. Хайде! Да се връщаме в голямата зала.

Едва бе изрекъл тези думи, когато мощно тътнещо бумтене долетя сякаш от далечните дълбини и разтърси камъка под краката им. Разтревожени, те се хвърлиха към вратата. Дум, дум — раздаде се отново, като че гигантски ръце превръщаха самите пещери на Мория в огромен тъпан. После отекна тръбен звук — в голямата пещера мощно изсвири рог и нейде по-далече му отвърнаха рогове и пронизителни крясъци. Долетя забързания шум на безброй стъпки.

— Те идат! — извика Леголас.

— Не можем да излезем — каза Гимли.

— Капан! — извика Гандалф. — Защо се бавих? Ето ни, хванати както някога джуджетата. Но тогава не съм бил тук. Ще видим какво…

Дум, дум — изгърмяха тъпаните и стените се разтърсиха.

— Затворете вратите и ги залостете с нещо! — изкрещя Арагорн. — И докато можете, не сваляйте раниците — все още има надежда да си пробием път.

— Не! — каза Гандалф. — Не бива да се затваряме. Оставете източната врата широко разтворена! Ако имаме възможност, ще тръгнем натам.

Отново се раздаде дрезгавият вой на рога, последван от пискливи гласове. Със звън и тракане Отрядът изтегли мечовете си. Гламдринг сияеше с бледа светлина, ръбовете на Жилото проблясваха. Боромир подпря с рамо западната врата.

— Чакай малко! Не я затваряй още! — каза Гандалф.

Той изтича до Боромир и се възправи в цял ръст.

— Кой идва тук да смути покоя на Балин, Владетел на Мория? — мощно извика вълшебникът.

Избухна дрезгав смях, сякаш камъни се сипеха в кладенец; сред този шум се открои гърлен заповеден глас. Дум, дум, дум — продължаваха да тътнат тъпаните из дълбините.

С бързо движение Гандалф застана пред открехнатата врата и протегна напред жезъла си. Ослепителен блясък заля залата и коридора отвън. За миг вълшебникът надзърна натам. Из коридора засвистяха стрели и той отскочи назад.

— Там има безброй орки — каза той. — Някои са грамадни и зли — черни Уруки от Мордор. Засега се колебаят, но с тях има и още някой. Мисля, че е огромен пещерен трол и може би не е сам. Нататък няма надежда за бягство.

— И изобщо няма да има надежда, ако дойдат и на другата врата — каза Боромир.

— Засега не се чува нищо — каза Арагорн, който стоеше край източната врата и се ослушваше. — От тази страна по коридора се спуска стръмна стълба — тя явно не отива обратно към голямата зала. Но би било зле да бягаме слепешком, гонени по петите. Не можем да залостим вратата. Тя се отваря навътре, а ключът е изчезнал и ключалката — счупена. Първо трябва да направим нещо, за да задържим неприятеля. Ще ги накараме да се боят от Залата на Мазарбул — зловещо добави той, опипвайки острието на своя меч Андурил.

В коридора отекнаха тежки стъпки. Боромир се хвърли към вратата и я избута назад; после я заклини с парчета от счупени мечове и дървени отломки. Отрядът се оттегли към другия край на залата. Но не им се отдаде да избягат. Страхотен удар олюля портата; сетне тя бавно започна да се открехва, избутвайки подпорите назад. През разширяващата се пролука се промъкна огромна ръка и рамо с тъмнозелена люспеста кожа. После под тях се пъхна и грамаден, плосък крак без пръсти. Навън тегнеше мъртва тишина.

Боромир се хвърли напред с все сила съсече ръката, но мечът му издрънча, отскочи и падна от разтърсената му десница. Острието бе нащърбено.

За своя изненада Фродо изведнъж усети как в сърцето му пламва гняв. „Графството!“ — изкрещя той, скочи до Боромир, наведе се и намушка с Жилото чудовищния крак. Раздаде се рев и кракът се дръпна назад, като едва не изтръгна Жилото от ръката на Фродо. Черни капки се стичаха от острието и димейки, се разливаха по пода. Боромир опря плещи във вратата и отново я затвори.

— Победа за Графството! — възкликна Арагорн. — Яко хапят хобитите! Добър меч имаш, Фродо, сине Дрогов!

Вратата изтрещя, после още и още. Тарани и чукове блъскаха по нея. Тя се пропука, олюля се и изведнъж зейна широко разтворена. Със свистене вътре нахлуха стрели, но се удариха в северната стена и паднаха на пода, без да причиняват вреда. Изсвири рог, затрополиха нозе и орките един подир друг нахълтаха в залата.