Властелинът на пръстените

Фродо премълча, но пъхна ръка под туниката си и докосна брънките на ризницата. Обхващаше го шемет при мисълта, че се е разхождал с цялата стойност на Графството под якето си. Знаеше ли Билбо? Не се съмняваше, че Билбо отлично е знаел всичко. Подаръкът наистина бе кралски. Но сега мислите му отлетяха надалеч от мрачните Мини — към Ломидол, към Билбо и към Торбодън в дните, когато Билбо още живееше там. От все сърце желаеше да се върне в ония дни, да не е чувал за Мория, за митрил… и за Пръстена.

Настана дълбока тишина. Другите заспаха един по един. Фродо бе на стража. Обхвана го ужас, пропълзял сякаш като дъх от дълбините през невидими врати. Ръцете му изстинаха, по челото му изби пот. Вслушваше се. През тези два безкрайни часа той цял се бе превърнал в слух, ала не чу никакъв звук, дори и въображаемото ехо на стъпки.

Нарядът му почти бе привършил, когато в далечината, където предполагаше, че е западният свод, му се стори, че вижда две бледи светли точки, почти като фосфоресциращи очи. Сепна се. Главата му бе клюмнала. „Без малко да заспя на пост — помисли си той. — Тъкмо започвах да сънувам.“ Изправи се, разтърка очи и стоя, загледан в мрака, докато Леголас го смени.

Легна си и бързо заспа, но сънят като че продължаваше — дочу шепот и видя как две бледи светли точки бавно се приближават. Събуди се. Другарите му тихичко разговаряха край него и неясна светлина огляваше лицето му. Високо над източната арка, през една шахта близо до свода, прозираше смътно сияние; а от другата страна на залата през северната арка също примигваше слаба далечна светлина.

Фродо се надигна и седна.

— Добро утро! — каза Гандалф. — Защото най-сетне отново е утро. Виждаш ли, аз бях прав. Намираме се високо в източния край на Мория. Преди да свърши днешният ден, трябва да намерим голямата порта, и да видим водите на Огледалното езеро сред Смутнолейската долина.

— Ще се радвам на това — каза Гимли. — Видях Мория и тя наистина е велика, но днес е мрачна и зловеща; не открихме следи от моя народ. Сега се съмнявам, че Балин изобщо е идвал насам.

След като закусиха, Гандалф реши да продължат незабавно.

— Уморени сме, но навън ще си починем по-добре — каза той. — Мисля, че никой от нас не би желал да прекара още една нощ в Мория.

— Наистина — каза Боромир. — Кой път ще изберем? През източната арка ли?

— Може би — отвърна Гандалф. — Но още не знам точно къде сме. Ако не съм се объркал съвсем, предполагам, че сме по-горе и по-северно от Голямата порта и навярно няма да е лесно да открием верния път надолу към нея. Май източната арка ще се окаже пътят, който трябва да поемем, но преди да решим, трябва да се огледаме наоколо. Да идем към тая светлина в северната врата. Ако можем да намерим прозорец, това ще ни помогне, но се боя, че светлината идва само по дълбоки шахти.

Воден от Вълшебника, Отрядът мина под северната арка. Озоваха се в по-широк коридор. Проблясъците ставаха все по-ярки и пътниците видяха, че те долитат откъм една врата отдясно. Високата, правоъгълна порта все още се държеше на пантите си и бе открехната. Зад нея имаше просторна квадратна стая. Тя бе осветена смътно, но за очите им, взирали се толкова дълго в мрака, изглеждаше ослепително ярка и влизайки, те замижаха.

Краката им потънаха в дълбокия прах по пода и се препънаха в някакви предмети, проснати край вратата, чиято форма отначало не успяха да различат. Стаята бе осветена от широка шахта, прорязана високо в отсрещната източна страна; тя се издигаше косо нагоре и нейде във висините се мержелееше късче синьо небе. Лъчите от шахтата падаха право върху една маса насред стаята — самотен продълговат блок, висок около два фута, върху който бе положена грамадна плоча от бял камък.

— Прилича на гробница — промърмори Фродо и с някакво странно предчувствие за зла прокоба се приведе да погледне плочата по-отблизо. Гандалф бързо застана до него.

На плочата бяха издълбани руни:

— Това са даеронови руни, каквито използваха някога в Мория каза Гандалф. — На езиците на хората и джуджетата тук е изписано:

БАЛИН, СИН НА ФУНДИН,

ВЛАДЕТЕЛ НА МОРИЯ

— Значи той е мъртъв — каза Фродо. — Боях се, че ще е така. Гимли дръпна качулката пред лицето си.

ГЛАВА 5 МОСТЪТ НА ХАЗАД-ДУМ

Отрядът на Пръстена стоеше безмълвно край гроба на Балин. Фродо си мислеше за Билбо, за дългата му дружба с джуджето за отдавнашното посещение на Балин в Графството. Сред тази прашна планинска зала му се струваше, че това е било преди хиляда години и на другия край на света.

Най-после те се размърдаха, вдигнаха погледи и взеха да търсят нещо, което би им разкрило съдбата на Балин и какво е станало с неговите спътници. От другата страна на залата, под шахтата, имаше още една, по-малка врата. Сега виждаха, че край двете врати лежат купчинки кости, размесени с пречупени мечове, секири и разцепени щитове и шлемове. Някои от мечовете бяха извити оркски ятагани с почернели остриета.