Властелинът на пръстените

— Изглеждаш великолепно — изрече той. — Ще рискувам да ти поразкажа нещичко, без да питам Елронд. Но помни, съвсем накратко и после трябва пак да спиш. Ето какво се е случило, доколкото успях да разбера. Веднага щом побягна, Черните конници се спуснаха право подир теб. Те повече не се нуждаеха от водачеството на конете си — ти вече стоеше на прага на техния свят и бе станал видим за тях. А и Пръстенът ги привличаше. Приятелите ти отскочиха от пътя, за да не бъдат прегазени. Те знаеха, че ако белият кон не успее, нищо не ще може да те спаси. Конниците бяха прекалено бързи и прекалено много, за да ги спрат. Спешени, дори Глорфиндел и Арагорн не биха устояли против Деветте едновременно. Когато Духовете на Пръстена профучаха край тях, другарите ти изтичаха подире им. Близо до Брода има крайпътна долчинка, закътана зад няколко недорасли дръвчета. Там те бързо накладоха огън, защото Глорфиндел знаеше, че ако Конниците опитат да пресекат реката, отгоре ще се спусне порой и тогава ще трябва да се пребори с ония, които са останали на отсамния бряг. В мига, когато започна пороят, той се хвърли напред, последван от Арагорн и останалите с пламтящи главни в ръцете. Притиснати между огън и вода, виждайки елфически владетел в целия му гняв, те изпаднаха в ужас, а конете им обезумяха. Първият напор на пороя отнесе трима, конете на останалите се хвърлиха с ездачите си във водата и потънаха сред вълните.

— И това ли е краят на Черните конници? — запита Фродо.

— Не — каза Гандалф. — Конете им навярно са загинали, а без тях те са като сакати. Но Духовете на Пръстена не загиват тъй лесно. Засега обаче можем да не се боим от тях. След като пороят отмина, другарите ти пресякоха реката и горе на брега те откриха да лежиш по очи върху пречупения си меч. Конят стоеше на стража край теб. Ти беше блед и студен и те се бояха, че те е застигнала смъртта или нещо по-лошо. Елфите на Елронд ги срещнаха, докато бавно те носеха към Ломидол.

— Кой отприщи пороя? — запита Фродо.

— Елронд повели така — отговори Гандалф. — Реката в тази долина е под негово владичество и гневно се надига, когато му се наложи да прегради Брода. Щом предводителят на Черните конници навлезе във водата, пороят се развихри. И ако ми позволиш да кажа, аз също добавих няколко лични щриха — може би не си забелязал, но някои от вълните бяха приели формата на огромни бели коне със сияйни бели ездачи, търкаляха се безброй скърцащи скали. За миг се изплаших, че не ще можем да удържим яростта на пороя и той ще ви отнесе. Могъщи са водите, слизащи от снеговете на Мъгливите планини.

— Да, сега си спомням всичко, и онзи страхотен грохот — каза Фродо. — Мислех, че потъвам заедно с приятелите и враговете си. Но сега ме в безопасност!

Гандалф стрелна с поглед Фродо, но той бе притворил очи.

— Да, засега всички сме в безопасност. Скоро ще ознаменуваме победата при Бруиненския брод с празник и пиршество и вие ще седите на почетните места.

— Великолепно! — каза Фродо. — Чудесно е, че Елронд, Глорфиндел и други велики владетели, да не говорим за Бързоход, полагат толкова много усилия и са тъй любезни с мен.

— Е, за това има много причини — усмихна се Гандалф. — Едната съм аз. Пръстенът е другата — ти си Носител на Пръстена. Освен това си наследник на Билбо, Откривателя на Пръстена.

— Скъпият Билбо! — сънливо промърмори Фродо. — Чудно къде ли сега. Как ми се иска да е тук и да чуе всички тия истории. Имаше да смее. Прескочи кравата Луната! И бедният стар трол! И той бързо заспа.

Сега Фродо бе вън от опасност в Последния уютен дом на изток от морето. Както разказваше някога Билбо, това бе „съвършен дом, каквото и да желаеш — храна, сън, приказки, песни, просто да седиш и да си мислиш или с удоволствие да смесиш всичко това“. Самият престой тук бе лечение от умора, страх и печал.

Привечер Фродо отново се събуди и откри, че вече не се нуждае от почивка или сън, а е настроен за ядене и пиене, вероятно и за песни и приказки след това. Стана от леглото и откри, че ръката вече му се подчинява почти както преди. Намери приготвени чисти дрехи от зелено сукно, които му стояха превъзходно. Поглеждайки в огледалото, с изненада забеляза много по-тънко отражение, отколкото си спомняше — то удивително напомняше младия племенник на Билбо, който честичко бродеше с чичо си из Графството, ала очите му гледаха замислено.

— Да, зърнал си туй-онуй, откакто за последен път надничаше през огледалото — каза той на отражението си. — Но сега напред към веселбата!

Той се протегна и заподсвирква. В този миг на вратата се почука и влезе Сам. Той изтича към Фродо и докосна лявата му ръка неловко и свенливо. Стисна я леко, после се изчерви и бързо се обърна настрани.

— Здрасти, Сам! — каза Фродо.

— Топла е! — каза Сам. — Ръката ви, искам да кажа, господин Фродо. Толкова студена беше през дългите нощи. Но славно свирете, фанфари! — Той се завъртя и затанцува с блеснали очи. — Колко е хубаво, че ви виждам на крак и съвсем както преди, сър! Гандалф ме помоли да дойда и да ви видя дали сте готов да слезете, а аз помислих, че се шегува.