Властелинът на пръстените

— Изглежда, вече знаеш доста неща — каза Фродо. — Не бях говорил с останалите за Могилата. Отначало беше много страшно, а после си имахме други грижи. Откъде научи?

— Ти често говореше насън, Фродо — нежно каза Гандалф — и за мен не беше трудно да разчета мислите и спомените ти. Не бой се! Преди малко се пошегувах, като казах „глупости“. Мисля само хубави неща за теб… и за другите. Не е малък подвиг през такива опасности да стигнеш толкова далеч и все още да носиш Пръстена.

— Никога нямаше да успеем, ако не беше Бързоход — каза Фродо. — Но ти ни липсваше. Не знаех какво да правя без теб.

— Задържаха ме — каза Гандалф — и това едва не те погуби. Ала сега не съм сигурен — може и да е било за добро.

— Ще ми се да разкажеш какво се случи!

— Всичко с времето си! По заповед на Елронд днес не бива да приказваш и да се тревожиш за нищо.

— Но разговорът ще ми попречи да мисля и да се тревожа, което е още по-изморително — възрази Фродо. — Вече съм съвсем буден и си припомням толкова много неща, които се нуждаят от обяснение. Защо се забави? Поне това трябва да ми кажеш.

— Скоро ще чуеш всичко, което искаш да узнаеш — каза Гандалф. — Съветът ще заседава веднага щом оздравееш. Засега ще ти кажа само, че бях пленен.

— Ти? — възкликна Фродо.

— Да, аз, Гандалф Сивия — тържествено изрече вълшебникът. — Много сили има на този свят, добри и зли. Някои са по-могъщи от мен. С други още не съм се мерил. Но часът ми идва. Властелинът на Моргул и Черните му конници излязоха от мрака. Готви се война!

— Значи ти си знаел за Черните конници… още преди да ги срещна?

— Да, знаех. Всъщност веднъж ти споменах за тях, защото Черните конници са Духовете на Пръстена, Деветте Слуги на Властелина на Пръстените. Но не знаех, че пак са се появили, иначе незабавно щях да избягам заедно с теб. Чух за тях едва след като те напуснах през юни, ала ще отложа този разказ. Засега Арагорн ни спаси от бедата.

— Да — каза Фродо, — Бързоход ни спаси. И все пак отначало се боях от него. Мисля, че Сам така и не му повярва докрай, поне докато не срещнахме Глорфиндел.

— Чух всичко за Сам — усмихна се Гандалф. — Той вече не се съмнява.

— Радвам се — каза Фродо. — Защото много обикнах Бързоход. Е, обикнах не е най-точната дума. Искам да кажа, че ми е скъп, макар да е един такъв особен и понякога суров. Всъщност често ми напомня за теб. Не знаех, че сред Големите хора има такива. Мислех… мислех, че те са си просто големи и доста глупави — добродушни и глупави като Мажирепей или глупави и порочни като Бил Папратак. Но ние в Графството не знаем много за Големите хора, освен може би за тия от Брее.

— Дори и за тях не знаете много, щом мислиш стария Пиволей за глупак — каза Гандалф. — В своите работи той е твърде мъдър. Вярно, мисли по-малко и по-бавно, отколкото приказва, но дай му време — ще види и през тухлена стена (както казват в Брее). Ала малцина са останали в Средната земя като Арагорн, син на Араторн. Родът на Задморските крале е към своя край. Може би тази Воина за Пръстена ще е последното им приключение.

— Наистина ли искаш да кажеш, че Бързоход е от народа на древните Крале? — учуди се Фродо. — Мислех, че те отдавна са изчезнали. Смятах го просто за Скиталец.

— Просто Скиталец! — възкликна Гандалф. — Скъпи ми Фродо, та нали Скиталците са точно това — последните северни потомци на великия народ на Западните хора. Те са ми помагали преди, а и в идните дни ще се нуждая от помощта им, защото стигнахме до Ломидол, но Пръстенът още не е в безопасност.

— Сигурно е тъй — каза Фродо. — Но досега единствената ми мисъл беше как да стигна дотук, дано не се наложи да продължа. Толкова е приятно просто да си почивам. Преживях цял месец изгнание и приключения и смятам това за предостатъчно.

Той замълча и притвори очи. След малко заговори отново:

— Пресмятах наум и не ми излизат дните до двадесет и четвърти октомври. Би трябвало да е двадесет и първи. Мисля, че достигнахме Брода на двадесети.

— Взе да приказваш и да пресмяташ повече, отколкото ти се полага — каза Гандалф. — Как са ребрата и рамото?

— Не знам — отговори Фродо. — Изобщо не ги усещам. Това вече е по-добре, но… — той направи усилие — пак мога да поразмърдам ръка. Да, съживява се. Не е студена — добави, докосвайки с десница лявата си ръка.

— Добре! — каза Гандалф. — Бързо се възстановява. Скоро пак ще си здрав. Елронд те излекува — откакто те донесоха тук, той дни и нощи се грижеше за теб.

— Дни? — удиви се Фродо.

— Е, четири нощи и три дни, ако трябва да бъда точен. Елфите те донесоха от Брода вечерта на двадесети и там ти се губи сметката. Ужасно се тревожехме, а Сам денонощно седеше край теб и се отделяше само когато го пращаха да отнесе някое съобщение. Елронд е опитен целител, но оръжията на Врага са смъртоносни. Право да си кажа, аз почти не се надявах, подозирах, че в зарасналата рана е останало парче от острието. Но не можаха да го открият чак до миналата нощ. Тогава Елронд извади отломъка. Той бе потънал дълбоко и продължаваше да се забива навътре.