Фродо никога не бе виждал, нито си бе представял, че може да има толкова прекрасно същество, и бе едновременно изненадан и смутен, когато откри, че му е отредено място на масата на Елроид, сред този възвишен и красив народ. Макар на удобния стол да бяха подложени няколко възглавнички, той се чувстваше дребен и съвсем не на място, ала това чувство бързо отмина. Пиршеството бе весело, а храната — предостатъчна за вълчия му глад. Немалко време мина, преди отново да се огледа или просто да се обърне към съседите си.
Най-напред потърси с поглед приятелите си. Сам бе помолил да му разрешат да обслужва господаря си, но бе получил отговора, че този път е почетен гост. Сега Фродо го забеляза, седнал с Пипин и Мери в горния край на една от страничните маси, близо до подиума. Бързоход не се мяркаше никъде.
Отдясно на Фродо седеше богато облечено джудже с важен вид. Дългата му раздвоена брада бе почти толкова бяла, колкото снежнобялото платно на дрехите му. Имаше сребърен пояс и на врата му висеше сребърна верига, покрита с диаманти. За да го разгледа по-добре, Фродо спря да се храни.
— Добре дошъл и добра среща! — обърна се джуджето към него. После стана и се поклони — Глоин, на твоите услуги — изрече то и се поклони още по-ниско.
— Фродо Торбинс, в услуга па тебе и целия ти род — учтиво отвърна Фродо, като се надигна изненадано и разпръсна възглавничките. — Правилно ли разбирам, че ти си онзи Глоин, един от дванадесетте спътници на великия Торин Дъбощит?
— Съвършено правилно — отговори джуджето, събра възглавничките и любезно помогна на Фродо да се настани на стола. — А аз не питам, защото вече ми казаха, че ти си роднината и приемният наследник на нашия прославен приятел Билбо. Позволи ми да те поздравя по случай оздравяването.
— Сърдечно благодаря — каза Фродо.
— Както чух, преживял си много странни приключения — каза Глоин. — Питам се и недоумявам какво е тласнало четирима хобити на толкова дълго пътешествие. Такова чудо не се помни, откакто Билбо потегли с нас. Но може би не трябва да прекалявам с разпитването, след като Елронд и Гандалф не изглеждат разположени да говорят за това?
— Смятам, че поне засега ще оставим тази тема настрана — учтиво като Фродо. Досещаше се, че дори в дома на Елронд въпросите около Пръстена не са за празни разговори; и във всеки случай искаше поне за кратко да забрави премеждията си. — Но аз също съм любопитен — добави той — да узная какво е довело толкова важно джудже тъй далече от Самотната планина.
Глоин се вгледа в него.
— Ако още не си чул, мисля, че и с това е по-добре да изчакаме. Вярвам, че не след дълго владетелят Елронд ще ни свика и тогава всички ще чуем твърде важни новини. Но имаме още много да си кажем.
Двамата разговаряха до края на вечерята, но Фродо повече слушаше, отколкото приказваше; като се изключи Пръстенът, новините от Графството изглеждаха дребни, далечни и незначителни, докато Глоин имаше какво да каже за събитията из северните области на Дивите земи. Фродо узна, че сега Гримбеорн Стари, син на Беорн, е застанал начело на множество яки мъже и нито орк, нито вълк дръзва да припари в земите им между планините и Мраколес.
— Всъщност — каза Глоин, — ако не бяха Беорнингите, пътуването от Дейл до Ломидол отдавна би станало невъзможно. Тия храбри мъже удържат открити Високия проход и Равноскалския брод. Но събират високи такси от пътниците — добави той, клатейки глава — и като някогашния Беорн не обичат твърде джуджетата. Все пак са надеждни, а това не е малко в наше време. Нийде хората не са тъй дружелюбни към нас, както в Дейл. Добър народ са Бардингите. Управлява ги внукът на Бард Стрелеца — Бранд, син на Байн, син на Бард. Той е силен крал и владенията му днес се простират далече на юг и изток от Есгарот.
— А какво става с твоя народ? — запита Фродо.
— Много има за казване, и добро, и зло — каза Глоин, — но предимно добро: засега ни върви, макар че сянката на тия времена не отмина и нас. С удоволствие ще ти разкажа, ако наистина желаеш да чуеш за нашите дела. Но ако се умориш, прекъсни ме! Както казва поговорката, заговори ли джудже за делата си, приказките му край нямат.
И с тези думи Глоин подхвана дълго описание на делата в Кралството на Джуджетата. Той бе очарован, че е намерил тъй любезен слушател — Фродо не проявяваше никаква умора и не се опитваше да промени темата, макар че, честно казано, скоро се обърка сред странните имена на хора и места, за които никога преди не бе чувал. С интерес обаче, узна, че Даин все още е Крал под Планината — стар (навършил бе двеста и петдесет години), почитан и баснословно богат. От десетте му спътници, оцелели в Битката на Петте армии, седмина още бяха с него: Дуалин, Глоин, Дори, Нори, Бифур, Бофур и Бомбур. Бомбур бил толкова надебелял, че вече не можел сам да се придвижи от леглото до масата и трябвало да го повдигат шест млади джуджета.
— А какво стана с Балин, Ори и Оин? — попита Фродо. Лицето на Глоин помръкна.