Читаем Властелинът на пръстените полностью

— Нямах си представа, че сме по тия места! — каза Пипин. Той добре знаеше историята. Билбо и Фродо често я разказваха, но трябваше да си признае, че досега не им вярваше много. Дори и в този момент гледаше каменните тролове с подозрение и се питаше дали някаква магия няма внезапно да ги съживи.

— Забравяте не само семейната си история, но и всичко, което сте знаели за троловете — каза Бързоход. — Посред бял ден, под яркото слънце, опитвате да ме сплашите с измислицата, че живи тролове ни чакали на поляната! Трябваше поне да забележите, че зад ухото на единия има старо птиче гнездо. Твърде необичайно украшение за жив трол.

Всички се разсмяха. Фродо се ободри — обнадеждаваше го напомнянето за първото успешно приключение на Билбо. Слънцето грееше успокояващо и топло и мъглата пред очите му като че се поразсея.

Спряха да отпочинат на полянката и обядваха в сянката на огромните тролови крака.

— Няма ли някой да попее малко, докато слънцето грее? — обади се Мери, след като похапнаха. — От много дни не сме чули ни песен, ни приказка.

— Откакто напуснахме Бурния връх — каза Фродо. Всички се обърнаха кьм него.

— Не се тревожете за мен! — добави той. — Сега ми е много по-добре, но мисля, че не бих могъл да пея. Сам сигурно ще изрови нещо от паметта си.

— Хайде, Сам! — каза Мери. — В главата ти е скрито много повече, отколкото показваш.

— Не знам — каза Сам. — Но как ще ви се хареса това? Не бих го нарекъл същинска поезия, ако ме разбирате — просто малко безсмислици. Хрумна ми, като гледах тия стари образи.

Той се изправи, прибра ръце зад гърба си като ученик и започна да пее по една стара мелодия.

Старият трол на каменен столглозгаше кокал нащърбен и гол.Години наред го гризеше отвред,че нямаше нийде месо.Ни месо! Ни просо!В самотна бърлога се криеше троли нямаше нийде месо.По стръмния склон зададе се Томи рече на трола учтиво: „Пардон!Тоз кокал любим е на чичо ми Тим,дето във гроба лежи.И лежи! И мижи!Отдавна напусна Тим родния доми мислех, че в гроба лежи.“Тролът рече завчас: „Задигнах го аз.Защо ви е кокал във дупка на вас?Щом беше умрял и в трап се заврял,задигнах му тая пищялка.Пищялка! Дъвкалка!Нека се жертвува малко за нас,защо му е тая пищялка?“Том рече свиреп: „Таквиз като тебне бива да мъкнат из своя вертеппищял или врат от татков ми брат;връщай пищяла веднага!Веднага! Тояга!Макар и умрял, нека е цял.Връщай пищяла веднага!“Тролът се хили: „Друже мой мили,бих пооглозгал и твойте кокили.Щом нямаш акъл и тук си дошъл,дай да те хапна сега!Ха така! Дръж сега!Вече не ща кости, кожи и жили;с теб ще вечерям сега.“Тролът беше решил, че го е уловил,но откри, че комай е дълбоко сгрешил.Пъргав и млад, Том мина отзади го ритна — да помни друг път.Друг път! Всеки път!„Я да го ритна, Том беше решил,та да ме помни друг път!“Но много корав, от камък по-здраве тролът със зъл, отмъстителен нрав.Ритникът със крак по камъка якбе за него съвсем безболезнен.Болезнен! Полезен!И Том се завърна във къщи болнав,че ударът беше болезнен.Оттогава е хром бедният Томи тъжно куцука из родния дом.А тролът без срам пак си е тами глозга си кокала краден.Краден! Гладен!Тролът седи на високия склони глозга си кокала краден!

— Е, това да ни е за урок! — разсмя се Мери. — Добре, че не го удари с ръка, Бързоход!

— Откъде го научи това, Сам? — обади се Пипин. — Никога не съм чувал тия думи.

Сам промърмори нещо неясно.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука