Вечна любов

— Не искам да спирам, Мери. — Погали с палци гърлото й, после приложи лек натиск под брадичката й и наклони главата й назад. — Искам да извикам страстта ти. Да те разгорещя до степен да не чувстваш нищо, освен мен. Да не мислиш за нищо, освен за онова, което правя с теб. Искам да се разтопиш.

Отново завладя устата й, гмурна се дълбоко, повличайки я със себе си в пламъците на желанието. Обходи всички ъгълчета, докато не остана място, което да не е изследвал. След това целувката му се промени, той се отдръпваше и отново настъпваше — ритмично проникване, което накара соковете й да потекат и да я подготвят за него.

— Точно така, Мери — каза той с устни, долепени до нейните. — Остави се на течението. Господи, мога да помириша желанието ти… Прелестна си.

Ръцете му се спуснаха надолу по тялото й, промъкнаха се под сакото и отново поеха нагоре. Спряха върху ключиците й. Господи, беше изгубена. Ако й кажеше да се съблече, щеше да се подчини. Ако й заповядаше да легне на тревата и разтвори крака, щеше да го направи за него. Щеше да изпълни всяко негово желание — само за да не престане да я целува.

— Ще те докосна — каза той. — Няма да е достатъчно, никак даже. Но малко…

Пръстите му прехвърлиха ръба на високата яка на кашмирения й пуловер, спуснаха се надолу…

Тялото й силно потръпна, когато намериха двете й твърди зърна.

— Така готова за мен — прошепна той. — Иска ми се да ги взема в устата си. Да ги засмуча. Ще ми позволиш ли, Мери?

Дланите му обхванаха гърдите й.

— Щеше ли да ми позволиш, ако бяхме сами? В топло и уютно легло? Ако беше гола за мен? Ще ми позволиш ли да ги вкуся? — Тя кимна, а той се усмихна щастливо. — Да, ще го направиш. На кое друго място искаш да усетиш устата ми?

Тя не отговори и той я целуна с пламенна жар.

— Кажи ми.

Тя въздъхна безмълвно. Не можеше да мисли, нито да говори. Той хвана ръката й и я накара да сключи пръсти около китката му.

— Тогава ми покажи, Мери — пошушна в ухото й. — Насочи ме. Води ме. Хайде, направи го.

Неспособна да спре, хвана ръката му и я постави на шията си. Бавно и плавно, той отново я спусна до гърдите й. Измърка от удоволствие и я целуна под ухото.

— Да, точно така. И двамата знаем, че го искаш. Къде другаде?

Изгубила здравия си разсъдък, неподвластна на контрола, тя постави дланта му върху корема си. А после — върху бедрото си.

— Добре. Това е добре. — Тя се поколеба, а той прошепна: — Не спирай. Продължавай. Покажи ми къде искаш да ме усетиш.

Преди да е изгубила смелост, Мери постави ръката му между бедрата си. Широката й пола лесно го пусна, дланта му се притисна към сърцевината й, а от гърлото й излезе стон.

— О, да, Мери. Точно така. — Погали я, а тя стисна с все сила мощните му рамене, отметна глава назад. — Господи, гориш. Готова ли си за мен, Мери? Мисля, че си. Сигурно си сладка като мед…

Изпитваше нужда да го докосне. Пъхна ръце под палтото му и ги спря на кръста му, почувствала суровата и някак си плашеща мощ на тялото му. Но преди да е успяла да продължи, Рейдж издърпа ръцете й навън и ги задържа в своята огромна длан. Обаче той очевидно нямаше да спре. Притисна тялото си в нейното, принуди я да опре гръб в близкото дърво.

— Нека те накарам да се чувстваш добре, Мери. — През полата пръстите му потърсиха и намериха точката на удоволствието й. — Искам да те доведа до върха. Сега, тук.

Тя извика и осъзна, че е на ръба на оргазма, а той дори не е възбуден. Че направлява нейната страст, докато самият той не чувства нищо. Дишането му беше равномерно, гласът му — спокоен, тялото му — недокоснато от желанието.

— Не — изстена тя.

Ръката на Хал престана да я гали.

— Какво?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Да.

Той веднага се подчини. Застана спокойно пред нея, а тя се опита да възстанови равномерното си дишане.

Болеше я, че толкова лесно се беше съгласил да сложи край на ласките, но не това занимаваше ума й. Питаше се защо въобще беше стигнал дотам. Вероятно си пада по това да контролира нещата. По дяволите, да накара една жена да гори от желание, сигурно му дава невероятно чувство на власт. Което обясняваше и защо искаше да е с нея, вместо с някоя сексапилна мадама. Вероятно беше по-лесно да останеш хладен с една не особено привлекателна жена.

Завладя я чувство на срам.

— Искам да си отида у дома — каза, едва сдържайки сълзите си.

Той си пое дълбоко дъх.

— Мери…

— Ако дори само се опиташ да се извиниш, ще повърна…

Изведнъж Хал смръщи вежди, а тя започна да киха.

Господи, нещо я гъделичкаше в носа. Имаше нещо във въздуха. Сладка миризма. Подобна на омекотител за пране. Или на бебешка пудра, може би?

Хал я сграбчи за ръката малко над лакътя.

— Легни. Веднага.

— Защо? Какво…

— Легни на земята. — Натисна я, принуди я да падне на колене. — Покрий главата си.