Вечна любов

— Трябва да издържа още петдесет — каза Рейдж.

Бъч присви лешниковите си очи.

— Спокойно, Холивуд. Ако искаш да скъсаш гръдните си мускули, това си е твоя работа. Но недей да откъсваш главата ми.

— Съжалявам. — Изправи се до седнало положение и разтърси ръце, които сякаш горяха. Беше девет часът сутринта, а двамата с ченгето бяха в залата за вдигане на тежести от седем. Всяка част от тялото му пулсираше от болка, но нямаше да излезе оттук скоро. Искаше физическото изтощение да проникне до костите му. — Готов ли си?

— Почакай да стегна гайките. Добре, можеш да започваш.

Рейдж легна обратно върху постелката, вдигна щангата от стойката и я постави върху гърдите. Регулира дишането си, преди да се заеме с тежестите.

Бездомно. Куче.

Бездомно. Куче.

Бездомно. Куче.

Контролираше успешно щангата до последните две повдигания, когато Бъч трябваше да пристъпи напред и да се намеси.

— Свърши ли? — попита полицаят, докато му помагаше да върнат тежестта върху стойката.

Рейдж седна и постави ръце върху коленете си. Дишаше тежко.

— Още една серия след почивката.

Бъч застана пред него, усуквайки тениската, която беше съблякъл. Благодарение на редовните тренировки мускулите на гърдите и ръцете му бяха заякнали, а той поначало имаше здраво телосложение. Не можеше да вдига толкова желязо, с колкото се справяше Рейдж, но за човек беше истински булдозер.

— Влизаш във форма, ченге.

— О, хайде сега! — усмихна се Бъч. — Не позволявай на онзи душ, който взехме заедно, да замъглява разсъдъка ти.

Рейдж му подхвърли хавлия.

— Само отбелязвам, че биреното ти коремче се е стопило.

— То беше от скоча. И не ми липсва. — Бъч прокара длан по плочките на корема си. — Кажи ми нещо. Защо се мъчиш да си извадиш душата тази сутрин?

— Искаш ли да разговаряме за Мариса?

Лицето на Бъч се стегна.

— Не особено.

— Значи ще ме разбереш, ако не ти отговоря.

Тъмните вежди на ченгето се стрелнаха нагоре.

— Има жена в живота ти? Искам да кажа, специална?

— Мислех, че няма да говорим за жени.

Бъч скръсти ръце и смръщи вежди, все едно преценяваше ръката си при игра блекджек и се опитваше да реши дали да поиска ново теглене от дилъра.

Заговори бързо и енергично.

— Темата Мариса е болезнена за мен. Тя не иска да ме види. И това е цялата история. А сега ми разкажи за твоя кошмар.

Рейдж се усмихна.

— Облекчение е да знам, че не съм единственият, който няма успех с жените.

— Това нищо не ми говори. Искам подробности.

— Въпросната представителка на нежния пол ме изхвърли от дома си рано тази сутрин, след като нарани сериозно егото ми.

— Какво оръжие използва?

— Неласкаво сравнение между мен и бездомно куче.

— О! — Бъч започна да усуква тениската в другата посока. — И ти естествено умираш от желание да я видиш отново.

— Да.

— Достоен си за съжаление.

— Знам.

— Но при мен е дори по-зле. — Ченгето поклати глава. — Снощи… отидох с колата до къщата на брата на Мариса. Дори не знам как стигнах дотам с кадилака. Искам да кажа, последното, от което имах нужда, беше да се натъкна на нея, усещаш ли накъде отиват нещата?

— Нека позная. Висял си там с надеждата да я зърнеш…

— В храстите, Рейдж. Седях в храстите. Под прозореца на спалнята й.

— О! Това е…

— Да. В стария си живот можех да се арестувам за тормоз. Виж, хайде да сменим темата.

— Страхотна идея. Дай ми всички подробности за онзи цивилен мъж, успял да се изплъзне от лапите на лесърите.

Бъч се облегна на бетонната стена и започна да помпа юмрук пред гърдите си.

— Фюри е разговарял с медицинската сестра, която го е лекувала. Бил е полужив, но е успял да й каже, че са го разпитвали за братството. Къде живеете. Как се придвижвате. Жертвата не е дала точния адрес на сградата, в която е бил измъчван, но трябва да е било в търговската част на града. Там е бил намерен, а е бил в такова състояние, че едва ли е вървял дълго. А, да, и непрекъснато повтарял разни букви — Х. О. Е.

— Лесърите се обръщат така един към друг.

— Интересно. Съвсем в стила на Джеймс Бонд. — Бъч опъна и другата си ръка, рамото му изпука. — Както и да е, успях да взема портфейла на лесъра, когото бяха окачили на онова дърво. А Тор отиде до жилището му. Било е почистено, сякаш са знаели, че е мъртъв.

— Намерил ли е керамичната урна?

— Не.

— Тогава определено лесърите са били там.

— Какво има в тези урни?

— Сърцата им.

— Отвратително. Но е по-добре, отколкото ако държаха там други части на анатомията си, имайки предвид, че не могат да го вдигат, както ми каза някой. — Бъч отпусна ръце и подсвирна замислено. — Знаеш ли, всичко това започва да придобива смисъл. Помниш ли смъртта на онези проститутки, която разследвах миналото лято. Всичките бяха намерени в задни улички, имаха следи от ухапване по вратовете и хероин в кръвта.

— Гаджетата на Зейдист. Така се храни той. Само с човешка кръв, макар да е загадка как е все още жив, като се има предвид колко слаба е тя.

— Зи твърди, че не го е направил.

Рейдж изви очи към тавана.

— И мислиш, че можеш да му вярваш?