Вечна любов

В последвалата дълга пауза тя се опита да убеди сама себе си, че той трябва да остане отвън.

— Мери, ако исках да те нараня, бих могъл да го направя само за секунда. Можеш да заключиш всички врати и прозорци и аз пак ще успея да се промъкна вътре. Искам само… да си поговорим още малко.

Тя прецени с поглед ширината на раменете му. Да, беше прав — можеше всеки момент да влезе с взлом. Освен това имаше чувството, че ако вратата между тях остане затворена, той просто ще издърпа един от градинските й столове и ще се настани на терасата.

Отключи вратата, отвори я и отстъпи назад.

— Искам само да ми обясниш нещо.

Той се усмихна леко и влезе.

— Кажи.

— Защо не си с жена, която те желае? — Хал трепна. — Имам предвид онези, които срещнахме тази вечер в ресторанта. Те бяха готови да легнат с теб на минутата. Защо да не… — Правиш луд секс. — … се позабавляваш с някоя от тях?

— Предпочитам да си говоря с теб, отколкото да бъда с някоя от онези жени.

Тя трепна, сви се, сякаш наранена от искреността му, а после осъзна, че той не е груб, а просто брутално откровен.

Е, поне едно беше разбрала правилно. Когато си беше тръгнал след тяхната нежна целувка, беше решила, че той не я желае. Очевидно беше уцелила точно в десетката. Той и сега не беше тук заради секса. Беше добре, че не е обект на неговата похот, помисли си тя. И почти си повярва.

— Тъкмо се канех да си приготвя кафе. Ти искаш ли?

Той кимна и започна да се разхожда из дневната и да оглежда всичко. Едрото му, облечено в черно тяло изглеждаше зловещо и страховито на фона на кремавите стени и белите мебели. Но после погледът й се спря на лицето му. Красеше го глупавата усмивка — като че ли бе щастлив просто да бъде в дома й. Напомняше дворно куче, което обикновено стои завързано на верига навън и се радва, че най-после са го пуснали в къщата.

— Искаш ли да свалиш палтото си? — попита тя.

Той го съблече и го захвърли върху дивана. То падна с глух звук и размести възглавничките.

„Какво, по дяволите, има в джобовете му?“, помисли си тя.

Но после погледна тялото му и забрави за глупавото кожено палто. Беше облечен в черна тениска, която разкриваше здравите мускули на ръцете му. Гърдите му бяха широки и добре развити, коремът му беше стегнат — виждаше плочките му дори през тъканта. Краката му бяха дълги, бедрата — мощни…

— Харесва ли ти това, което виждаш? — попита той тихо.

Да. Много. Не, нямаше да отговори на този въпрос. Тръгна към кухнята.

— Колко силно обичаш кафето?

Взе отварачката за буркани, проби капака и започна да я върти така, сякаш нямаше утре. Капакът падна на земята и тя се наведе да го вдигне.

— Зададох ти въпрос — каза точно до ухото й.

Тя трепна и поряза палеца си. Изохка тихо и вдигна ръка, за да разгледа раната. Беше дълбока и кървеше. Хал изруга.

— Не исках да те стресна.

— Ще оживея.

Пусна студената вода, но преди да е успяла да пъхне ръка под нея, той я хвана за китката.

— Нека да видя. — Без да й даде възможност да възрази, се наведе над пръста й. — Лошо си се порязала.

Постави палеца й в устата си и леко го засмука.

Мери ахна. Усещането за топлина, влага и предстояща възбуда я парализира. А после почувства и ласката на езика му. Когато той я пусна, тя можеше само да стои и да го гледа втренчено.

— О… Мери! — каза той тъжно.

Тя беше прекалено шокирана, за да се замисли над смяната на настроението му.

— Не трябваше да правиш това.

— Защо?

Защото е прекрасно.

— Откъде знаеш дали не съм болна от СПИН или нещо подобно?

Хал вдигна рамене.

— Няма значение, дори да си серопозитивна.

Тя пребледня. През главата й мина мисълта, че той самият може да е серопозитивен, а тя току-що му бе позволила да постави кървящия й палец в устата си.

— Не, Мери, не съм заразен.

— Тогава защо…

— Исках просто да ти окажа първа помощ. Виждаш ли? Вече не кърви.

Тя сведе поглед към палеца си. Раната зарастваше. Неимоверно бързо. Беше вече почти заздравяла. Как, по дяволите…?

— Сега ще ми отговориш ли? — попита Хал с намерението да изпревари въпроса, който тя се канеше да му зададе.

Мери вдигна поглед към него и забеляза, че неоновосините му очи проблясват с неземно, хипнотично сияние.

— Какъв беше въпросът? — попита тя шепнешком.

— Харесва ли ти тялото ми?

Тя стисна устни. Ако беше свикнал да слуша комплиментите на жените за красивата си външност, този път щеше да се прибере вкъщи разочарован.

— А какво ще направиш, ако не го намирам за привлекателно? — отвърна тя.

— Ще го скрия от погледа ти.

— Да, точно така.

Той наклони глава на една страна — вероятно мислеше, че не е разбрал правилно. След това тръгна към дневната, където беше дългото му кожено палто.

Господи, бе напълно сериозен.

— Хал, върни се. Няма нужда да… Харесвам тялото ти.

Той се усмихна и се върна при нея.

— Радвам се. Искам да ти доставям удоволствие.