Вечна любов

— Виж, всичко е наред. Няма да кажа на Бела. Ще се преструваме, че срещата е минала добре.

Рейдж затвори очи и изолира останалия шум, за да се потопи изцяло в гласа й. Тялото му първо се развълнува, после се успокои — той се олюля леко.

И едва тогава осъзна какво е казала.

— Защо да лъжем? Ще вечеряме заедно.

Мери стисна устни, но поне вече не се опитваше да избяга.

Когато се увери, че тя няма да му се изплъзне, той седна и се опита да напъха краката си под масата. Тя вдигна поглед към него и той престана да помества колене.

Мили боже. Очите й не бяха в унисон с нежния й напевен глас. Това бяха очи на воин.

Металносиви, обрамчени от мигли с цвета на косата й, сериозни и замислени — те му напомняха очите на бойци, оцелели след битка. Говореха за сила и бяха зашеметяващо красиви.

Гласът му вибрираше, когато каза:

— Аз с радост ще вечерям с теб.

Очите й първо блеснаха, после се присвиха.

— Винаги ли си толкова великодушен към жените?

— Моля?

До масата им се приближи сервитьорката и остави чаша вода и пред него. Той подуши сластното желание на тялото й за неговото и това го подразни.

— Здравейте, аз съм Амбър — каза тя. — Какво да ви донеса за пиене?

— Водата е достатъчна. Ти искаш ли нещо друго, Мери?

— Не, благодаря.

Сервитьорката се приближи още по-плътно до него.

— Мога ли да ви изредя специалитетите ни?

— Добре.

Списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, а Рейдж не откъсваше поглед от Мери. Тя криеше очите си от него, по дяволите. Сервитьорката прочисти гърлото си. Два пъти.

— Сигурен ли сте, че не искате бира? Или нещо по-силно, може би? Какво ще кажете за…

— Това е всичко засега. По-късно ще поръчаме. Благодаря.

Амбър схвана намека.

Като останаха сами, Мери каза:

— Наистина, нека просто сложим край…

— Да не би да съм показал с нещо, че не искам да вечерям в твоята компания?

Тя постави длан върху менюто, след това проследи с пръст очертанията на чиния с ребърца. Накрая рязко го отблъсна встрани.

— Втренчил си се в мен.

— Така правят мъжете. — Когато открият жена, която желаят, добави мислено.

— Да, но точно мен не ме зяпат така. Не ми е приятно, защото не мога да си представя чак толкова да си хлътнал по мен. Нали разбираш какво искам да кажа? И наистина не бих могла да понеса цял час да те гледам как се жертваш да забавляваш грозното патенце.

Господи, този глас! Продължаваше да има същия ефект върху него — кожата му първо настръхваше, побиваха го тръпки, а после се успокояваше. Той си пое дълбоко дъх в опит да долови естествения мирис на тялото й, свеж като аромата на лимон.

Когато мълчанието се проточи, Рейдж побутна менюто към нея.

— Време е да решиш какво ще поръчаш, освен ако не искаш просто да седиш тук, докато аз се храня.

— Мога да си тръгна, когато пожелая.

— Вярно е. Но няма да го направиш.

— О, и защо мислиш така? — Очите й горяха, мятаха мълнии.

Тялото му отговори с по-висока степен на възбуда.

— Няма да си тръгнеш, защото харесваш Бела прекалено много, за да я поставиш в неудобно положение, като ме зарежеш тук. А за разлика от теб, аз ще й кажа, че си се отървала от мен.

Мери смръщи вежди.

— Изнудваш ме?

— Не. Убеждавам те.

Тя бавно отвори менюто и започна да го разглежда.

— Продължаваш да ме гледаш втренчено.

— Знам.

— Имаш ли нещо против да насочиш погледа си другаде? Към менюто или към брюнетката на съседната маса. През две сепарета от нас седи русокоса красавица — в случай че не си забелязал.

— Ти не си слагаш дори парфюм, нали?

Тя вдигна поглед към него.

— Да, така е.

— Може ли? — Той посочи с глава към ръката й.

— Моля?

Нямаше как да й каже, че иска да подуши кожата й отблизо.

— След като ще вечеряме заедно, струва ми се, че е проява на учтивост да си стиснем ръцете, нали? И макар че ме сряза първия път, когато се опитах да проявя любезност, склонен съм да опитам повторно.

Мери не отговори. Той протегна ръка през масата и взе дланта й в своята. Преди да е успяла да реагира, я поднесе към устните си и я целуна. Вдъхна дълбоко мириса на кожата й.

Тялото му веднага реагира. Ерекцията изду кожените му панталони, напрегна се, заплаши да изскочи през ципа. Той се размърда неспокойно, за да й направи място.

Господи, нямаше търпение да я заведе в дома си и да остане насаме с нея.

12.

Мери спря да диша, когато Хал пусна ръката й.

Може би сънуваше. Да, със сигурност беше сън. Защото той бе великолепен представител на мъжкия пол. Много секси. И прекалено погълнат от нея, за да е истина.

Сервитьорката се върна до масата им. Приближи се толкова плътно до Хал, колкото беше възможно, без да седне в скута му. И направо да не повярваш, беше положила нов слой червило на устните си. Устата й изглеждаше така, сякаш беше намазана със слой масло, върху който бе добавила нещо на име „Изкусително розово“, „Изящно кораловочервено“ или друго също толкова нелепо.

Мери поклати глава, изненадана, че е способна на подобна безпричинна злоба.

— Какво да ви донеса? — Въпросът й беше отправен към Хал.

Хал погледна през масата към Мери и повдигна вежди, а тя поклати глава и започна да прелиства менюто.